С радост и гордост споделяме успеха на младия талант Рая Енева, на 15г. от клуб „Светлини сред сенките“, при ОДК „Св. Ив. Рилски”, която достойно представи българското творчество в международния алманах „Словото, което оживява“.
Алманахът е дело на Асоциация българска словесност и събра творбите на над осемдесет млади български автори от страната и чужбина. Инициативата е създадена и се ръководи от писателката и председател на асоциацията Виолета Янушева. Алманахът обединява млади творци от Германия, Унгария и Хърватия, а в България творческите екипи работиха в градовете София, Банкя, Бургас, Созопол, Монтана и Харманли. Творците писаха и рисуваха по произведения на съвременни български автори. Координатор за Берлин беше писателката Венета Терзиева, основател на културно-информационния сайт „Българският Берлин“. Именно в нейния екип, с рисунка и текст, участва и 15-годишната Рая Енева от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“. Премиерата на алманаха ще се състои на 23 април в Будапеща, а след това в Берлин на 10 октомври, като срещите с младите автори ще продължат и в останалите участващи държави и градове в България. Проектът на Асоциация българска словесност реализира и обединява идеите на младите творци премахвайки границите помежду им.
Произведението по което Рая рисува е: „Случайност ли е нашата съдба?“ на Тошо Дончев – гр. Будапеща
А текста й е написан по: „КОГАТО СЕ ОТКРИЕМ САМИ СЕБЕ СИ БЕЗ ГРИМ, МОЖЕМ ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ВСИЧКО“ на Хайри Хамдан – гр. София
Прилагам текста и рисунката:
„КОГАТО СЕ ОТКРИЕМ САМИ СЕБЕ СИ БЕЗ ГРИМ, МОЖЕМ ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ВСИЧКО“
Раждаме се с всички необходими заложби и дали ще проявим упоритост и постоянство, за да ги развием, зависи от нас самите. Материалният свят скоростно се развива и не ни е лесно да задържим фокуса върху себе си и пътя, който имаме да извървим. Бляскави витрини. Динамични реклами. Сетивата ни не успяват да преработят цялата информация и неосъзнато започваме да излъчваме това, което приемаме. Започваме да искаме. Искаме вещи. Искаме хора. Искането сякаш задвижва развитието ни. Започваме да заемаме различна самоличност. Запасяваме се с маски и пре много „грим“. Дали това са неща, които са ни необходими, желаем искрено или ни карат да се чувстваме значими, заради въздействието, което предизвикваме на тези около нас, не отчитайки въздействието върху самите нас? Това ли е същността ни или „фасадата“, която искаме да покажем, за да се защитим от „жестокия“ свят, на който сме подвластни? Личният избор е наше право! Можем да показваме себе си по различен начин. Отсрещната страна също има свободата да ни приема според възприятията си. Нашите изкуствени лица са нашите брони срещу страховете, ниската ни самооценка, завосимостите и слабостите ни. А силните, те нямат нужда от изкуствено поведение и тежък грим. Научили са се да обичат себе си. Да са в хармония със световете отвътре и отвън, които бушуват в живота на всекиго. Знам, че тези хора също се притесняват. Възхитително е, че приемат тези си емоции с разбиране и остават истински въпреки тях. Лесно даваме мнение. Трудно ни е да го приложим чрез действия за личното си израстване. Знам, че тръгнем ли с малки крачки и постоянство усилията ни няма да са напразни. Винаги ще има моменти, в които ще съжаляваме, че сме свалили маските си и изтрили грима и сме били открити и уязвими пред някого. Това е начинът да израстваме, да ставаме силни. Не трябва да заличаваме нашата идентичност, защото някой е решил, че наша черта, нашият характер е различен от неговия и подигравателно насочва вниманието върху несъвършенствата ни. Не сме длъжни на тези, които се втълпата и унижавайки другите, намират своето място. Бъди различен! Изтрий грима от лицето си. Не е нужно целият свят да те харесва. Длъжен си единствено на себе си и когато се приемеш и се научиш да се обичаш преодолявайки вътрешните си затруднения. Когато чувството на страх не те обвзема при мисълта да покажеш себе си в действителност, тогава ти си готов да постигнеш всичко! Нашите несъвършенства са нашата индивидуалност. Харесвам хората без грим!
Рая Енева, 15 г
