Областният управител с остра позиция за демографията: Стара Загора и Казанлък губят 550 жители за година

„Не можем да оправдаваме спада с общите процеси в страната, когато Пловдив и Варна растат с хиляди“, заявява областният управител въз основа на анализ на НСИ и „24 часа“.

Официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2025 г., представени в анализ на вестник „24 часа“, дават повод за сериозен и тревожен разговор за бъдещето на област Стара Загора. За една година двата най-големи градски центъра в региона – Стара Загора и Казанлък – губят общо 550 жители (съответно 273 за областния град и 277 за Казанлък).

В същото време редица други български градове отбелязват значителен положителен механичен и механично-демографски растеж:

• Пловдив: +4 505 жители

• Варна: +3 946 жители

• Положителна тенденция отчитат още: София, Бургас, Велико Търново, Благоевград и Кърджали.

Качеството на местното управление като фактор за демографията

В своя коментар областният управител подчертава, че демографията е най-точният атестат за това доколко един град успява да бъде привлекателен за живеене, работа и отглеждане на деца.

„Тези числа поставят важен въпрос: можем ли повече да обясняваме демографския спад единствено с общите процеси в страната, когато други български градове вече успяват да привличат население? Време е след години управление да оценяваме местните политики и по техните измерими резултати. А най-важният резултат е прост: искат ли хората да останат тук?“, коментира областният управител.

Според него спадът не трябва да се приема като неизбежност, тъй като област Стара Загора разполага с изключителен ресурс – развита индустрия, академичен център в лицето на Тракийския университет, силен енергиен сектор, стратегическо географско положение и богато културно-историческо наследство.

Време за амбициозна промяна

За да се обърне негативната тенденция, областният управител призовава за преосмисляне на регионалните приоритети. Целта не трябва да бъде просто „ограничаване на обезлюдяването“, а превръщането на област Стара Загора в регион, който активно привлича млади и активни хора чрез:

1. Целенасочени инвестиции и разкриване на високоплатени работни места.

2. Модернизация на градската среда и достъпна жилищна политика за млади семейства.

3. Конкурентно образование и условия за професионална реализация.

РЕДАКЦИОНЕН АНАЛИЗ

Демографската ножица в област Стара Загора: Защо регион с мощна икономика губи население?

Публикуваните данни на НСИ за 2025 г. и реакциите на местната власт разкриват един от най-дълбоките парадокси на българската регионална икономика: област Стара Загора продължава да бъде сред икономическите двигатели на страната, но губи население в полза на съседните областни центрове.

Анализът на данните показва няколко основни фактора, които формират тази тенденция:

1. Парадоксът „Стара Загора – Казанлък“

Загубата е поразително симетрична – 273 души за Стара Загора и 277 за Казанлък. Това показва, че проблемът не е изолиран за един конкретен град, а е структурен за цялата област. Докато през последните две десетилетия двата града формираха силен вътрешнорегионален икономически дует (индустрията и военно-промишленият комплекс в Казанлък, съчетани с услугите, енергетиката и администрацията в Стара Загора), днес и двата центъра изпитват затруднения да задържат младото си население след завършване на средно образование.

2. Магнитите „Пловдив“ и „София“

Приливът на над 4 500 души към Пловдив и близо 4 000 към Варна показва, че в България тече процес на вторична урбанизация. Хората не просто мигрират от селото към града, а от средно големите областни градове към 4-те основни мегаполиса (София, Пловдив, Варна, Бургас).

• Пловдив превзе ролята на индустриален и логистичен хегемон в Южна България чрез Тракия икономическа зона (ТИЗ).

• Макар Казанлък и Стара Загора да имат силна индустрия, Пловдив предлага много по-голяма диверсификация на пазара на труда, по-богат нощен и културен живот и по-голям жилищен фонд.

3. Енергийният преход и сигурността на бъдещето

Един от скритите демографски фактори за област Стара Загора през последните години е несигурността около зеления преход и бъдещето на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн. Енергетиката с десетилетия осигуряваше едни от най-високите заплати в страната за региона. Поетапната преструктурираща динамика кара много млади семейства да търсят по-дългосрочна сигурност в сектори като ИТ, услуги и глобален аутсорсинг, центровете на които са в София и Пловдив.

4. Какво е необходимо на местно ниво?

За да спре изтичането на хора, регионът трябва да премине от „индустриална заетост на всяка цена“ към управление на качеството на живот:

• Достъпност на жилищата: Докато цените на имотите в Стара Загора гонят тези в по-големите градове, качеството на градската среда и публичните услуги трябва да съответства на тази цена.

• Транспортна свързаност Стара Загора – Казанлък: Изграждането на истински бърз, популярен и улеснен ежедневно-трудов транспортен коридор между двата града би създал общ пазар на труда с над 200 000 души, способна да се състезава пряко с Пловдив.

• Иновации и висше образование: По-тясно обвързване на Тракийския университет с високотехнологичните производствени предприятия в Казанлък и Стара Загора.