Промяната слага край на модела, при който Направление „Архитектура и градоустройство“ действаше като „държава в държавата“.
Административната реформа в Столична община възстановява водещата роля на демократично избраните органи – кмета и общинските съветници – в управлението и устройството на територията. Промяната цели да задейства реалния замисъл на закона и да прекрати дългогодишния модел на прекомерна концентрация на власт във фигурата на главния архитект.
Децентрализация на „свръхвластта“ в НАГ
С десетилетия Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) функционираше като отделно владение спрямо общината – с отделни банкови сметки, независими IT и деловодни системи и сграден мениджмънт. Законово установената независима роля на главния архитект бе комбинирана с прехвърляне на твърде много отговорности от кмета, което лишаваше общината от възможност за пряка отчетност пред гражданите.
Показателен пример за тази структура бе ситуацията от края на 2015 г., когато след искане на тогавашния кмет Йорданка Фандъкова, главният архитект Петър Диков подаде оставка, влизаща в сила едва на 10-ата година от назначаването му.
Наследството на Общия устройствен план
Свръхконцентрираното управление предопредели и Общия устройствен план (ОУП) от 2009 г. Създаден върху концепции от края на 90-те години, планът съдържа множество единични изключения за конкретни имоти с високи параметри. Резултатът от този подход е днешното презастрояване в райони като „Манастирски ливади“ и „Малинова долина“.
Новият подход в устройственото планиране
Стартиралата в началото на годината административна реформа променя генерално подхода към града:
-
Край на работата „парче по парче“: Прекратява се практиката за изолирано обработване на стотици частни преписки за единични имоти.
-
Цялостно визия: Започва комплексно планиране на градската среда, което отчита както обществения интерес, така и пазарните механизми.
-
Демократичен контрол: Кметът и Общинският съвет поемат пряката отговорност за градоустройствените решения в София.
