Резултатите от PISA 2025 показват, че българските ученици запазват нивото по природни науки, но бележат спад в математиката и четенето. МОН подготвя серия от мерки, включително промяна на принципа „парите следват ученика“, насърчаване на умения пред наизустяване и мерки за дисциплина в час.
„Резултатите от PISA показват редица от натрупаните проблеми в българския образователен модел, които трябва честно да бъдат назовавани и да се вземат категорични мерки за решаването им.“ Това заяви министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на данните от международното проучване PISA 2025.
Проучването, което оценява уменията на 15-годишните ученици за прилагане на знанията в реални ситуации, отчита цялостен спад в световен мащаб. Резултатите за България не са добри:
-
Природни науки (основна област): Учениците запазват нивото си от 2022 г. – 421 точки (ОИСР: 482 точки).
-
Математика: Спад с 12 точки спрямо 2022 г. – 405 точки (ОИСР: 463 точки).
-
Четене: Спад с 17 точки спрямо 2022 г. – 387 точки (ОИСР: 467 точки).
Основни приоритети на МОН и следващи стъпки
По думите на министър Вълчев проблемите, които се открояват и от PISA, са сред основните задачи на новия управленски екип в МОН.
Ключови мерки:
-
Смяна на модела на финансиране: Иницииране на промени в принципа „парите следват ученика“, за да не се задълбочават неравенствата между малки и големи училища и децата да имат равен шанс за развитие.
-
Нов начин на преподаване: Фокус върху формирането на умения вместо наизустяването на знания.
-
Въвеждане на интегрирани изпити: Постепенно въвеждане на интегрирани изпити в националните външни оценявания, като предстои първият интегриран изпит по български език в 10. клас.
-
Мерки за дисциплина в клас: Разработване на мерки за нормализиране на образователния процес в класната стая, без връщане на похвати от миналото.
-
Привличане на родителите: По-активно привличане на родителите като партньори на образователната система, предвид спада с 8% на ангажираността им.
Заместник-министър д-р Таня Панчева допълни, че PISA дава безпристрастен поглед върху образователната система и подчерта значението на промяната в начина на преподаване и интегрираните изпити.
Фактори, влияещи върху резултатите:
-
Учебна среда: 41% от учениците се оплакват от безредие в час, а 48% са пропуснали поне един учебен час преди теста.
-
Дигитални устройства: Учениците прекарват средно по 2,2 часа дневно пред екраните за развлечение в училище. 42% се разсейват в час заради дигиталните устройства.
-
Любопитство и упоритост: Понижение с над 11% при упоритостта на учениците за справяне с по-трудни задачи.
PISA анализира също учебната среда, управленските практики, материалната база и квалификацията на учителите. Данните показват, че българските учители продължават да оказват силна индивидуална подкрепа в клас.
