Над 70% от слушателите настояват да знаят дали песните в плейлистите им са създадени от изкуствен интелект, но малцина са готови да плащат повече за филтриране.
Правото на слушателите да бъдат информирани кога дадена музикална композиция е изцяло или частично генерирана с изкуствен интелект, се превръща в ключов търговски и правен казус за стрийминг платформите. В основата на спора стоят въпросите за прозрачността, справедливото възнаграждение на авторите и това кой трябва да поеме финансовата тежест за новите функционалности.
Темата коментира основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова в рубриката „Бизнес арт“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Тенденции в потребителското поведение
Цитирайки данни от проучване на YouGov сред 4000 потребители в Скандинавието, Руменова очерта ясна пародоксална тенденция на зрелите дигитални пазари:
-
Искане за прозрачност: Над 70% от запитаните искат да знаят дали парчетата в плейлистите им са AI-генерирани и настояват за опция за филтриране.
-
Защита на авторите: 77% смятат, че творците трябва лично да разрешават използването на произведенията си за обучение на AI, а 74% подкрепят изплащането на авторски възнаграждения.
-
Готовност за плащане: Над 50% от потребителите категорично отказват да плащат по-висока такса за стрийминг в подкрепа на авторите, а едва един на всеки петима е готов да даде пари за функция за филтриране.
Европейската правна рамка и рискът от „платена прозрачност“
Регулирането на AI съдържанието в Европейския съюз се развива в три основни законодателни направления:
-
Регламент за изкуствения интелект (AI Act): Задължава AI-генерираното съдържание да бъде маркирано така, че да се засича машинно.
-
Защита от нелоялни търговски практики: Пропускането на съществена информация за произхода на произведението може да се квалифицира като заблуждаващо бездействие спрямо потребителя.
-
Директива за авторското право (DSM Directive): Регламентира извличането на текстове и данни (text and data mining) и правото на авторите да ограничават достъпа до своя репертоар.
Габриела Руменова предупреди, че платформите не бива да превръщат базовото право на информиран избор в платена премиум функция за потребителите, а запазването на уважението към човешкото творчество е въпрос на обществена отговорност.
