Държавният глава обясни защо не е застанала до 50-те лидери в ООН: Изявлението съдържаше елементи, с които България не може да се съгласи.
„Българската позиция за войната в Украйна беше ясно и категорично заявена от трибуната на Общото събрание на ООН пред 189 държави: военно решение няма и час по-скоро трябва да се седне на масата на преговорите. За да бъдат те успешни обаче, не бива да се поставят ултиматуми – необходимо е да бъдат поканени страните в конфликта и Европейският съюз да участва активно.“
Това заяви президентът Илияна Йотова пред журналисти в град Ямбол, където присъства на откриването на Националния биофест и поздрави българските производители.
Защо България не се подписа под общото медийно изявление в Ню Йорк
Държавният глава внесе пълна яснота около дипломатическите совалки след заседанието на Съвета за сигурност на ООН за Украйна:
-
Формат на документа: Йотова уточни, че не става въпрос за обща декларация или официален резолюционен акт на ООН, а за медийно изявление, инициирано от група от 50 държави.
-
Неприемливи клаузи: „България не се е оттеглила от това заявление, но текстът съдържаше конкретни елементи, с които няма как да се съгласим. Затова взех решение да не участвам в срещата. Като държавен глава на суверенна държава – пълноправен член на ЕС, настоях да бъде ясно отчетена позицията за търсене на дипломатически канали за траен мир. Срещнах разбиране от много колеги, а от общата снимка се вижда, че отсъстват и други европейски лидери“, изтъкна Йотова.
-
Световен отзвук: Президентът съобщи, че речта ѝ в централата на ООН е била посрещната с широк интерес, като вече е получила три преки покани от световни лидери за участие в глобални платформи за мирно уреждане на конфликти.
Черно море – глобален възел за сигурност и миграция
Вторият фундаментален акцент в изказването на Илияна Йотова бе непосредствената близост на бойните действия до българските граници:
-
Корабоплаване и глад: Държавният глава предупреди, че блокирането или минирането на търговските пътища в Черно море застрашава доставките на зърно, което ще нанесе тежък удар върху продоволствието на Африканския континент.
-
Миграционен натиск: По думите на президента дестабилизирането на продоволствената сигурност в третия свят неизбежно ще отприщи нова хуманитарна и миграционна вълна към границите на Европа, за което страната ни трябва да бъде подготвена.
