В Бургас се проведе първото заседание на работната група; отпада правилото „n+3“, което налага много по-бързо изпълнение на проектите от общините.
Над 88 милиона евро са инвестирани в развитието на населените места в пограничните райони между България и Турция през последните две десетилетия чрез програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ, управлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Това съобщи в Бургас заместник-министърът на регионалното развитие и ръководител на Управляващия орган на програмата Десислава Георгиева. Тя даде официален старт на първото заседание на Съвместната работна група за програмиране на следващия европейски програмен период 2028–2034 година.
Във форума участваха Сердар Йостюрк – зам.-генерален директор в Дирекцията по европейските въпроси на Република Турция, Маргарита Грънчарска-де Мюинк от Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ (DG REGIO) на ЕК, представители на министерства, местни власти и неправителствения сектор от двете държави.
Равносметката: 280 проекта за икономика, туризъм и сигурност
За изминалите три програмни периода трансграничното сътрудничество успя да изгради трайна свързаност в регионите на Бургас, Ямбол и Хасково от българска страна и Одрин и Къркларели от турска:
-
Конкретни резултати: Финансирани са над 280 съвместни инициативи с участието на повече от 600 институционални партньори, насочени към опазване на околната среда, противопожарна безопасност, насърчаване на културния туризъм, подкрепа за малкия бизнес и техническо обезпечаване на сигурността по външната граница на ЕС.
-
Широк консенсус: От началото на 2026 г. МРРБ провежда серия от регионални консултации с бенефициентите за определяне на приоритетите, които да намерят баланс между реалните нужди на гражданите и строгите европейски изисквания.
Новият период (2028–2034): Край на бавното темпо и правилото „n+3“
Зам.-министър Георгиева предупреди местните власти и потенциалните бенефициенти, че предстоящата седемгодишна рамка ще постави значително по-строги изисквания за оперативност:
-
По-кратки срокове за изпълнение: В новия програмен период институциите и общините вече няма да могат да разчитат на комфорта на правилото „n+3“ (което осигуряваше тригодишен буфер за финализиране и верифициране на разходите след бюджетната година). Резултатите ще трябва да се постигат в пъти по-динамично.
-
Засилена конкуренция в Европа: На фона на съкратените ресурси и засиленото съревнование между регионалните програми в целия Европейски съюз оцеляването на проектите ще зависи изцяло от безупречната предварителна подготовка на документацията.
-
Срок до края на 2027 г.: Целта на българо-турския екип е стратегическата рамка на програмата да бъде окончателно завършена и внесена за одобрение в Европейската комисия до края на следващата година.
