„Системата трябва да разпознава човека, а не гражданинът да учи 8 закона“, обяви министър Наталия Ефремова; парите растат с 87%, но всяко трето дете остава в риск от бедност.
Системата за социална закрила в България да бъде преобърната из основи – от тромав механизъм за пасивно раздаване на помощи към интегриран модел за стимулиране на самостоятелен живот, трудова заетост и реално приобщаване.
Около тази стратегическа необходимост се обединиха участниците в националната обществена консултация, организирана от Икономическия и социален съвет (ИСС) по възлагане на Министерския съвет и Министерството на труда и социалната политика (МТСП).
В дискусията за създаване на нов Кодекс за социална подкрепа се включиха вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, председателят на ИСС Зорница Русинова, народни представители от 52-ото Народно събрание (Комисия по бюджет и финанси и Комисия по труда и социалната политика), както и лидерите на националните работодателски и синдикални организации и сдруженията на хората с увреждания.
Новата философия: Държавата сама намира нуждаещия се
„Поставяме началото на разговор за дълбока институционална промяна. Когато един човек изпадне в нужда, не бива първият му въпрос да бъде кой закон се прилага, коя дирекция отговаря и какви папки с документи трябва да събира. Променяме логиката: не човекът да познава сложната система, а системата да разпознава човека и неговата индивидуална потребност“, заяви социалният министър Наталия Ефремова.
От своя страна председателят на ИСС Зорница Русинова беше категорична, че предстоящото окрупняване на нормативната база няма да ощетява гражданите: „Каквито и законодателни промени да се предприемат, те гарантират запазването на вече придобитите права.“
Парадоксът: Повече милиони за помощи, но 80% остават изолирани
Анализът на данните за периода 2020–2025 г. показва експлозивен ръст на публичните разходи, който обаче не води до качествено намаляване на неравенствата:
-
Ръст на парите: Финансовият ресурс за класически социални помощи е нараснал с 87% (от 340 хил. на 427 хил. подпомогнати лица и семейства).
-
Хора с увреждания: Подпомаганите лица нарастват от 665 хил. до 733 хил. души, а бюджетът за тях скача с над 86%.
-
Лична помощ: Броят на ползвателите на асистентска грижа нараства от 26 хил. на 76 хил. души, а финансирането се е увеличило близо 6 пъти.
-
Семейни помощи за деца: Обхващат вече 771 хил. семейства (30% финансов ръст).
-
Горчивата реалност: Въпреки тези средства 29% от българите и всяко трето дете живеят в риск от бедност, а близо 80% от хората в нужда нямат реална възможност да учат, да работят и да участват в обществения живот.
Обединение на 8 закона и 59 вида плащания в единен кодекс
Основният структурен дефект на действащия модел е неговата нормативна разпокъсаност. В момента социалната помощ се управлява през 8 отделни закона, Кодекса за социално осигуряване и 59 различни вида плащания и програми.
Създаването на Кодекс за социална подкрепа няма да бъде механичен сбор от текстове, а цялостно свързване на паричните обезщетения със социалните услуги, квалификацията и трудовата реализация. ИСС ще обобщи направените по време на консултацията предложения и ще представи на правителството и парламента ясна пътна карта за законодателни и организационни промени.
