Българското земеделие се нуждае от технологични експерти, не само от хора на полето; държавата търси решение за комасацията и реализацията на родното грозде.
Над 450 първокурсници прекрачиха прага на Аграрния университет в Пловдив за старта на академичната 2026/2027 година. Тържественото откриване на новия семестър бе уважено от министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, който приветства академичната общност и очерта високите очаквания на държавата към младите специалисти.
Сред официалните гости на церемонията в двора на висшето училище бяха кметът на Пловдив Костадин Димитров, областният управител Георги Янев и изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) проф. Светла Янчева.
По време на тържеството министър Абровски отбеляза засиления интерес към фундаменталните и иновативни специалности като „Агрономство“, „Растителна защита“, „Лозаро-градинарство и биологично производство“, „Зооинженерство“, както и програмите за аграрен туризъм и икономика.
Знанието срещу новите предизвикателства пред продоволствието
„Днес тук започва нов етап за едно ново поколение млади хора, които ще имат пряка роля в продоволствената независимост и модернизацията на българското земеделие. Изборът на аграрното образование не е просто професионален избор, а мисия за развитието на структуроопределящ сектор“, заяви министър Абровски пред студентите.
Той подчерта, че модерният агросектор вече не изисква единствено физически труд на полето, а висока цифрова грамотност, прецизно земеделие, умения за управление на рискове и адаптиране към климатичните промени.
Стоп на палиативните мерки: Лозарите се нуждаят от пазари и окрупняване
В кулоарите на университета аграрният министър засегна критичната ситуация в лозаро-винарския отрасъл в страната:
-
Край на раздаването на пари „на парче“: „Необходимо е генерално да решим структурните проблеми с окрупняването на масивите и пазарната реализация. Само с механично предоставяне на финансови помощи при възникнал пореден катаклизъм няма как да преобърнем картината“, категоричен бе Пламен Абровски.
-
Стимули за българското грозде: Държавата разработва законови механизми, чрез които родните производители на грозде да станат конкурентни и предпочитани доставчици за българските винарски изби.
-
Вътрешно потребление: Паралелно се предвиждат кампании за повишаване на потребителската култура спрямо вината от български традиционни сортове и по-силна пазарна защита на родния пазар.
