Литературна среща освети визионерския мащаб на автора, катастрофичните му дистопии и уникалния му архив в музея под липите по пътя към „Европейска столица на културата 2032“.
Стара Загора отдаде почит на един от основоположниците и жалоните на българската научна фантастика – писателя и инженер Георги Илиев, по повод 145 години от рождението му. Тематичната кръгла маса „Георги Илиев и българската фантастика: 145 г. по-късно“ събра писатели, литературни анализатори, преподаватели и общественици около интелектуалното наследство на автора на фундаменталните творби „О-Корс“ и „Те-ха-ра“. Събитието се вписва пряко в концепцията на града за разгръщане на литературната му памет в рамките на кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 г.
Сред участниците във форума бе заместник-кметът на Община Стара Загора с ресор „Общинска собственост, здравеопазване и социални дейности“ Павлина Делчева, която донесе редки екземпляри от произведенията на Илиев от личната си библиотека.
„Преди десетина години се докоснах за първи път до книгите му и оттогава издирвам всичко, написано от него и за него. В предговор към едно от изданията срещнах тъжното определение «незаслужено забравен». Днес неговите творби се откриват трудно, но носят изключителна сила и дълбочина. За мен е истинско вълнение точно в този момент да говорим за неговото дело точно тук, в Стара Загора“, сподели Павлина Делчева.
„Пророк на тревожния разум“ и мащабът на предупреждението
Модератор на дискусията бе драматургът на ДТ „Гео Милев“, поетеса и преводач Мария Донева. Заедно с писателя и учител по литература Евгени Черепов и създателя на настолни игри и автор Никола Райков те анализираха социалните измерения на ранната ни научна фантастика.
„На кого е пророк писателят-фантаст? Той е пророк преди всичко на тревожния разум. Фантастите не грарят въображаеми светове за леко забавление. Чрез научните факти и интуицията си те диагностицират процеси в обществото и предупреждават до какви катаклизми могат да доведат те“, подчерта Мария Донева, визирайки апокалиптичните сюжети и глобалните конфликти в романите на Илиев. „Длъжни сме да познаваме първите в литературата, за да получим и съхраним онова духовно наследство, което по право ни принадлежи.“
В разговора авторите очертаха специфичния пластичен език на Георги Илиев, определяйки го като ярък „словотворец“, който преплита архаична лексика, техническа терминология и философски конструкции, за да структурира своите дистопии.
От Мюнхенската политехника до фондовете на литературния музей
Непознатите страници от биографич
