Областният управител Георги Янев и двама негови предшественици призоваха общините за спешни зелени проекти по проекта ARCADIA с поглед към програмите на ЕС до 2033 г.
Бетонът и асфалтът в урбанизираните територии акумулират опасна топлина, превръщайки градовете в топлинни капани, а екстремните суши, редувани с внезапни порои, изискват радикална промяна в устройственото планиране. Около тази позиция се обединиха представители на държавната администрация, кметове и водещи учени по време на дискусионния форум „Природосъобразни решения за климатична устойчивост в Пловдивска област“.
Събитието бе организирано от Аграрния университет – Пловдив в рамките на европейския проект ARCADIA и премина под патронажа на областния управител Георги Янев. Срещата постигна уникална институционална и академична приемственост – в дебатите активно се включиха и двама бивши областни управители на Пловдив – проф. Владислав Попов и проф. Христина Янчева, които участваха в двойната си роля на държавници и изявени изследователи.
Във форума се включиха експерти от региона, както и международни партньори от регионите Сконе (Швеция) и Долна Австрия, които представиха модели за трансгранично управление на речните басейни.
Природата – от обект на защита в стратегически партньор
„Климатичните промени вече не са далечна прогноза, а сурова действителност, която променя условията ни на живот и труд. Традиционните мерки от миналото са напълно изчерпани. Нашата задача е да преминем от изолирани акции към единен регионален подход, третиращ зелената система като критична стратегическа инфраструктура“, подчерта областният управител Георги Янев при откриването.
Той акцентира върху възстановяването на влажните зони, коридорите покрай реките и интелигентното управление на земеделските земи. „Не можем да спрем природните катаклизми, но сме длъжни да подготвим териториите си така, че да минимизираме щетите. Време е да превърнем природата в съюзник при управлението на риска“, категоричен бе Янев.
Тревожна статистика: 35 тропични нощи и температурен скок
Доц. д-р Славея Петрова от Аграрния университет изнесе детайлни данни за ускореното прегряване на Горнотракийската низина:
-
Екстремни лета: Периодите през 2007, 2012, 2021, 2023 и 2025 г. бележат температурни рекорди за Южна България с пикове от 43–44°C, което е с 8 до 9 градуса над базовите норми от средата на миналия век;
-
Ефектът на топлинния остров: Измерванията в Пловдив показват, че нагряването на сградните фасади през лятото достига опасните 60°C;
-
Тропични нощи: В рамките на близо 35 дни от лятото нощните температури в града не падат под 20 градуса, лишавайки сградите и човешкия организъм от възможност за естествено охлаждане;
-
Риск от потопи: Дългите засушавания все по-често завършват с екстремни валежи от над 60 литра на квадратен метър за денонощие, водещи до локални бедствия.
Работещите отговори: Дървета прахосмукачки и шведски воден модел
Научната общност очерта конкретни и бюджетно достъпни решения:
-
Живи фасади и зелени покриви: Служат като термична бариера, отразяваща директната радиация преди тя да навлезе в конструкциите;
-
Биологични филтри за въздуха: Засаждането на конкретни видове действа като филтър срещу замърсяванията. Проучванията доказват, че сребърната липа неутрализира олово и никел, планинският ясен извлича мед, а черният бор акумулира кадмий и олово;
-
Дрениращи зони: Изграждане на пропускливи паважи и перфорирани настилки по паркинги и алеи, позволяващи светкавично попиване на водната маса;
-
Шведският модел: Примерът на регион Сконе показва как общините могат да сформират междуведомствени „Комисии за водите“, управляващи речните легла надпарче и отвъд тесните административни граници.
Националният координатор на проект ARCADIA за България проф. Владислав Попов призова местните власти незабавно да разпишат природосъобразните мерки в своите Общински планове за опазване на околната среда. Целта е Пловдивска област да има напълно готова проектна база за директно кандидатстване по европейските фондове в предстоящия програмен период 2027–2033 г.
