Страната отчете пред Европейската комисия 59 реформи и завършени обекти – от антикорупционни мерки и нови влакове до над 2000 училищни STEM кабинета и батерии за съхранение на зелена енергия.
България изпрати официално на Европейската комисия своето пето и последно искане за плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Заявеният транш е в размер на внушителните 1 милиард и 823 милиона евро. С този финален пакет страната отчита пред Брюксел успешното изпълнение на последните 59 ключови етапа и цели, свързани със структурни реформи и стратегически инвестиции в публичния сектор.
Сред ключовите отчетени институционални промени са конструирането и реалната работа на новата Комисия за противодействие на корупцията, въвеждането на задължителни тестове за почтеност сред служителите в държавната администрация, фундаменталната модернизация на системата за обществени поръчки и въвеждането на нови стандарти за контрол върху качеството на услугите във водоснабдяването и канализацията.
Европейската комисия разполага със стандартен срок от два месеца, за да направи оценка на постигнатите индикатори и да одобри превода на средствата към държавния бюджет.
Радикална модернизация в образованието и здравеопазването
Планът оставя трайна следа в социалната инфраструктура на цялата страна след успешно преодоляване на първоначалните забавяния:
-
Цялостна STEM революция: Изграден е Националният STEM център заедно с три регионални звена, като са завършени и напълно оборудвани над 2000 модерни STEM лаборатории във всяко едно действащо държавно и общинско училище в страната;
-
Образователна база: Модернизирани са над 174 учебни заведения, включително изграждане на нови детски градини, университетски кампуси и ученически общежития;
-
Нова медицинска апаратура: Доставена е високотехнологична апаратура за над 50 лечебни заведения с акцент върху онкологията, педиатрията и новите центрове за интервенция при мозъчно-съдови заболявания (инсулти). Ремонтирани са 25 психиатрични клиники и са оборудвани 100 медицински амбулатории в малки селища;
-
Социална подкрепа: Реновирани са близо 250 специализирани дома за възрастни хора и центрове за лица с увреждания, като са осигурени и над 2000 високотехнологични помощни средства.
Транспорт, гигабитов интернет и лидерство в чистата енергия
Финалните инвестиции променят съществено транспортната свързаност и енергийния преход на България:
-
Модерен железопътен и градски транспорт: БДЖ получава тласък с въвеждането на 32 нови електрически мотрисни влака, а в столицата са пуснати в експлоатация 3 нови метростанции и 8 нови метровлака;
-
Дигитално приобщаване: Над 600 000 души от труднодостъпни и слабо населени райони вече разполагат с достъп до широколентов високоскоростен интернет с много голям капацитет;
-
Енергийна ефективност: Обновено с енергоспестяващо LED осветление е уличното пространство в над 100 общини, а мерки за саниране са обхванали над 2 милиона кв. метра жилищни площи и над 500 обществени и търговски сгради;
-
Батерии и зелена мощност: Към електроенергийната мрежа на България са свързани над 5000 MWh промишлени батерийни системи и близо 1500 MW нови възобновяеми енергийни мощности (ВЕИ), съчетани със съхранение. С това страната затвърждава позицията си на водещ регионален център за балансиране и съхранение на зелена енергия в Югоизточна Европа.
