Сред инициаторите се открояват бивши журналисти от Радио „Свободна Европа“, дисиденти, общественици и бивш висш служител на Министерството на отбраната. Именно неговата биография дава първата сериозна следа към въпроса защо новата формация започва пътя си от Казанлък.
На българската политическа сцена прави първа стъпка нов проект с името ДЕМОС. Началото не е поставено в София, а в Казанлък.
На 3 октомври 2026 г. в града се е събрал инициативен комитет, който е приел Учредителна декларация за създаването на политическа партия ДЕМОС и е открил подписка за набиране на членове-учредители. Заседанието е проведено на ул. „Кадемлия“ №33. На този етап става дума за започнала процедура по учредяване, а не за вече регистрирана политическа партия.
Публичната информация поставя два въпроса, които са особено интересни от Казанлък: кои са хората зад новата формация и защо нейното учредяване започва именно от нашия град?
Как се определя ДЕМОС?
Самата декларация не поставя формацията изрично в традиционните категории „ляво“, „център“ или „дясно“. Тя определя бъдещата партия като формация с „демократичен, европейски и евроатлантически профил“.
Сред заявените принципи са свободата на личността, парламентарната демокрация, върховенството на закона, неприкосновеността на частната собственост, свободната стопанска инициатива и личната отговорност. ЕС и НАТО са определени като стратегически опори на българската външна политика и национална сигурност.
Тази комбинация съдържа характеристики, традиционно свързвани с дясноцентристкото и либерално-консервативното политическо пространство, но окончателното идеологическо позициониране на ДЕМОС тепърва ще се вижда от програмата, ръководството и конкретните политически позиции на бъдещата партия.
Самата декларация е значително по-остра в оценката си за състоянието на страната. Инициаторите говорят за „клептокрация“, „пленена държава“ и политическо статукво, срещу което заявяват намерение да предложат алтернатива. Това са политически оценки на учредителите, а не констатации на Radio Sevtopolis.
Кои застават зад проекта?
Публикуваната досега информация не съдържа пълен поименен състав на инициативния комитет. Посочени са обаче няколко имена, чиито биографии очертават интересен профил.
Сред тях е Стефан Стайков – бивш журналист в българската редакция на Радио „Свободна Европа“ в Мюнхен и участник в обществения живот след началото на демократичните промени. През 2026 г. Стайков вече публично обяви намерението си за създаване на друг политически проект – „Български демократичен алианс“, представен тогава като гражданска дясноцентристка партия. В интервю той свърза инициативата с разочарованието си от „Да, България“.
На този етап няма достатъчно публични данни, които да покажат дали ДЕМОС е продължение или преобразуване на този проект. Съвпадението в участието на Стайков и близостта в заявеното политическо пространство обаче правят този въпрос основателен.
Друго от посочените имена е Димитър Бочев. Неговата биография е свързана по-скоро с политическата емиграция и дисидентството, отколкото с традиционната партийна кариера. След многократни арести от Държавна сигурност заради другомислие той напуска нелегално България през 1972 г., получава политическо убежище в Западна Германия, работи за „Дойче Веле“, а от 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа“.
Сред инициаторите е и пловдивският журналист, писател и телевизионер Евгений Тодоров. Професионалният му път преминава през Радио Пловдив и Телевизионния център в Пловдив, а след демократичните промени той създава една от първите частни телевизии в страната. Именно Тодоров е човекът, който според публикуваната информация е прочел Учредителната декларация на заседанието в Казанлък.
Името на Ибрахим Куруджу добавя още една линия. В публични източници той е представян като спортен мениджър, дисидент и правозащитник. Само няколко седмици преди създаването на инициативния комитет на ДЕМОС Куруджу фигурира и сред членовете на инициативния комитет в подкрепа на Андрей Гюров и Георги Кандев.
Сред посочените учредители е и художникът Моно Петра – Манол Петров, син на поета и дисидент Петър Манолов. Семейството е изгонено от България през 1989 г. и се установява във Франция. Петър Манолов е секретар на създаденото през 1988 г. Независимо дружество за защита правата на човека – една от организациите на българското дисидентско движение преди падането на комунистическия режим.
Така сред известните засега имена се забелязва определена биографична нишка – Радио „Свободна Европа“, политическа емиграция, дисидентско движение, правозащитна дейност и обществена активност след 1989 г. Това все още не е достатъчно, за да характеризира цялата бъдеща партия, тъй като пълният състав на инициативния комитет не е публично известен.
Казанлъшката връзка – Добромир Тотев
Именно тук се появява най-прекият отговор на въпроса защо началото на ДЕМОС е поставено в Казанлък.
Според информацията към снимката от заседанието то е открито от Добромир Тотев.
Тотев не е случаен гост на Казанлък. Той е роден в града през 1957 г. и завършва Математическата гимназия в Казанлък през 1975 г. Следва военно образование, Военната академия „Г. С. Раковски“ и УНСС, има магистърска степен по икономика на сигурността и отбраната и докторска степен. Преминал е обучение в САЩ и е завършил Колежа на НАТО по отбраната в Рим.
Тотев достига до една от най-високите административни позиции в системата на отбраната – постоянен секретар на Министерството на отбраната, длъжност, която заема до изтичането на мандата му през март 2017 г.
Има и документирана обществена връзка с родния си град. През 2015 г. той участва в създаден в Казанлък инициативен комитет за поставяне на паметна плоча на химна на 23-ти Пехотен шипченски полк, заедно с общественици, военни и историци.
Това вече позволява да бъде формулирана работна хипотеза, но не и окончателно заключение: изборът на Казанлък за начало на ДЕМОС може да е свързан с Добромир Тотев и неговите местни контакти.
Публично доказателство, че именно Тотев е предложил Казанлък или че това е причината градът да бъде избран, към момента няма.
Защо не София?
Самият избор на град е интересен и по друга причина.
Повечето от публично посочените лица зад инициативата не са разпознаваеми като представители на казанлъшкия политически живот. Това създава впечатление за проект с национална претенция, чието организационно начало е поставено извън столицата.
Възможни са няколко обяснения – местната връзка на Добромир Тотев, наличие на организационно ядро в Казанлък или съзнателно търсен символичен старт извън София. На този етап обаче нито едно от тези обяснения не е потвърдено официално.
Затова въпросът „Защо Казанлък?“ остава отворен.
И точно той може да се окаже първият интересен въпрос към инициаторите на ДЕМОС.
Нова партия или нов опит за политическо представителство?
Учредителната декларация показва проект, който търси място в ясно проевропейското и евроатлантическото политическо пространство, защитава свободната икономика и частната собственост и поставя силен акцент върху върховенството на закона и борбата с корупцията.
Биографиите на част от инициаторите обаче добавят още един пласт – връзката с антикомунистическата демократична традиция и първите години на българския преход.
Дали от тази комбинация ще възникне реална политическа организация, предстои да се види.
Засега има инициативен комитет, декларация и започнала подписка. Предстоят следващите законови стъпки по учредяването и регистрацията.
Но за Казанлък събитието вече има собствено значение.
На 3 октомври 2026 г. тук не е проведена просто поредната политическа среща. От Казанлък е започнала процедурата по създаването на нова политическа партия с заявена национална политическа амбиция.
А въпросът защо точно Казанлък е избран за нейна отправна точка все още очаква своя окончателен отговор.
