Зам.-министър Красимир Чакъров в Братислава: ЕС се нуждае от връщане на правилото N+3, реално опростяване на ОСП и специално плащане за маслодайната роза.
Европейският съюз трябва спешно да гарантира по-надежден щит за доходите на земеделските производители, предвидимо дългосрочно финансиране и светкавични компенсаторни механизми при кризи. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Красимир Чакъров по време на срещата на аграрните лидери от Вишеградската четворка, България, Хърватия, Румъния, Словения и Италия, провела се в словашката столица Братислава.
В рамките на форума осемте държави консолидираха позициите си, приемайки три общи декларации: за бъдещата архитектура на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г., за създаване на общоевропейски инструментариум при пазарни и природни катаклизми и за безкомпромисна борба с нелоялните търговски практики по веригата на доставки.
Защита на бюджетите и субсидиите: Връщане на правилото N+3
Красимир Чакъров подчерта, че запазването на единството между източно- и южноевропейските държави по ключовите параметри на новата ОСП е решаващо за оцеляването на сектора. Основните стълбове остават солидният бюджет, премахването на прекомерната административна тежест и гъвкавостта на отделните страни.
Заместник-министърът аргументира необходимостта от повторно въвеждане на правилото N+3 за отчитане на разходите:
-
Повече време за инвестиции: Предоставяне на необходимия времеви толеранс за завършване на мащабните модернизационни проекти;
-
Нулев риск от загуба на европари: Свеждане до минимум на опасността от автоматично отнемане на неусвоен финансов ресурс за селските райони;
-
Сигурност за доходите: Гарантиране на плавен преход без прекъсване на директните плащания след 2027 г. и запазване на стратегическата за България Преходна национална помощ.
В Братислава българската страна отново защити националната си кауза за утвърждаване на специална интервенция в новия европейски регламент – „Специално плащане за културата маслодайна роза“.
От реакция след бедствието към превантивно управление на риска
По думите на Чакъров агроклиматичните аномалии и пазарните сътресения все по-често придобиват мащабен наднационален характер и не търпят бюрократични забавяния.
„Време е Европейският съюз да премине от закъсняла реакция след факта към добре подготвена и действаща в аванс система за управление на риска. Необходими са опростени механизми за светкавично разблокиране на целеви средства, особено в случаи на драстични загуби на реколта и критичен дефицит на фуражи за животновъдството“, настоя заместник-министърът.
Стоп на пресата от прекупвачи: Забрана за търговия под себестойност
Третият водещ акцент в Братислава бе пресичането на огромния дисбаланс при договарянето между първичните производители и големите търговски вериги.
България подкрепя неотложната ревизия на Директива (ЕС) 2019/633. В подписаната обща декларация осемте държави настояват Европейската комисия да проучи въвеждането на категорична забрана на ниво ЕС за изкупуване и продажба на земеделски и хранителни продукти под реалната им производствена себестойност, изчислена по обективни разходни критерии.
„Нашата цел е категорична – земеделците да седнат на масата за преговори с реална сила, да разполагат с гарантирана подкрепа и да разчитат на сигурен гръб при криза. Това е единственият път за дългосрочна конкурентоспособност на европейското земеделие“, обобщи Красимир Чакъров.
