Зам.-кметът арх. Любомир Георгиев въвежда анализ на капацитета на кварталите; общината създава Фонд „Благоустройство“ и спира несъвместими проекти.
„Трябва да достигнем до момента, в който детската градина се появява преди блока.“ С тази категорична теза заместник-кметът на София по направление „Градско планиране и развитие“ арх. Любомир Георгиев очерта фундаменталната промяна в подхода на Столичната община към разрастването на града в интервю за предаването „Квадратни метри“ по Дарик радио.
Новата философия изисква жилищните сгради да спрат да се третират като изолирани обеми, а да се планират в неделима връзка с уличната мрежа, подземните комуникации, социалните заведения, зелените площи и масовия градски транспорт.
„Най-доброто решение е да правим цялостни планове. Когато мислиш за обемите на една територия – блокове, къщи и комплекси, първо трябва да си осигурил ресурса и визията за цялата съпътстваща инфраструктура“, заяви арх. Георгиев. Той посочи, че днешният хаос в бързо растящите южни и източни квартали е плод на административни решения отпреди години, а затягането на правилата при новите подробни устройствени планове (ПУП) ще покаже трайния си ефект в близко бъдеще.
Инвеститорите ще компенсират дефицитите, крайностите ще се отказват
Столичната община вече прилага метод за детайлен предварителен анализ на поемния капацитет на всеки микрорайон.
„Правим количествени модели и показваме реалността: реализацията на конкретен проект ще доведе например 5000 нови жители. Това автоматично генерира нужда от поне 200 нови места в детска градина, натиск върху кръстовищата, изисквания към парковете и автобусните линии“, разясни заместник-кметът.
На тази основа местната власт влиза в директен диалог с предприемачите, които да поемат реални ангажименти за благоустрояване на кварталното пространство – изграждане на улици, улично осветление, локални паркинги, залесяване или пряко участие в разширението на детски заведения и училищни корпуси.
Когато обаче планираният обем на застрояване надвишава драстично възможностите на средата, компромиси няма да се правят: „Понякога баланс не може да бъде постигнат. Тогава такива проекти просто трябва да бъдат категорично отказвани“, отсече архитектът.
Фонд „Благоустройство“ ще връща стойност от частните имоти
Един от основните дефицити пред българските общини остава липсата на финансов механизъм за възвръщаемост от публичните инвестиции. Когато държавата или общината прокарат лъч на метрото или повишат плътността на застрояване на даден имот, стойността на частната земя скача в пъти за сметка на данъкоплатците.
За да се прекрати практиката общината вечно да догонва частното строителство, се работи по създаването на Фонд „Благоустройство“. Идеята е част от генерираната допълнителна стойност и таксите от разрешителни да се реинвестират целево и предварително в подземна инфраструктура, ВиК мрежи и обществени паркинги.
Възраждане на смесения квартал и зелени коридори
Като безспорно предимство на София главният градостроител открои модела на мултифункционалните смесени квартали от средата на миналия век – като „Иван Вазов“, „Стрелбище“, „Гео Милев“, „Слатина“ и „Западен парк“, където жителите откриват всички ежедневни услуги, магазини и паркове на пешеходно разстояние от дома.
За разлика от тях, кварталите, застроявани през последните две десетилетия, страдат от тежка автомобилизация, липса на тротоари и дефицит на зелени клинове. За преодоляване на тези проблеми общината ще разчита на активен диалог с гражданите още на ниво предпроектни проучвания.
Арх. Любомир Георгиев съобщи и за напредъка по три стратегически зелени проекта:
-
Парк „Кукуряк“ в ж.к. „Овча купел“: Подготвя се конкурсно задание след проведено теренно допитване сред местната общност;
-
Линеен парк по река Владайска: Изготвя се задание за трансформиране на речното корито през целия град в непрекъсната зелена пешеходна артерия;
-
„Зеленият ринг“: Очаква се физическото строителство на първите участъци от зеления пояс по старите жп трасета да стартира през следващата година.
„Първо улиците, канализацията, водопроводът и осветлението, а след това сградите. Това е единственият път София да се развива като устойчив и удобен за живеене европейски град“, обобщи арх. Георгиев.
