Авторът на паметника на Кольо Фичето в Кунино и барелефа на Цар Борис III в Мездра живя във фургон без ток и си отиде в самота.
Има творци, чиито ръце са изваяли камъка на десетки обществени сгради, площади и училищни дворове, но чиято собствена житейска съдба остава белязана от тежка забрава и безразличие. Такъв е пътят на скулптора Димитър Хубанов-Бари (1947 – 2017) – ярък талант в българската декоративно-монументална пластика и дългогодишен учител на поколения каменоделци.
Димитър Хубанов е роден на 23 декември 1947 г. в Стражица. Пътят му в пластичното изкуство започва случайно, след като вижда обява във вестник и постъпва в прочутия Техникум по каменообработване в с. Кунино – единственото по рода си училище на Балканите. След това завършва Националната художествена академия в София със специалност „Декоративно-монументална скулптура“ в класа на проф. Любен Димитров и доц. Петър Куцаров.
Международни награди и школата в Кунино
Още през студентските си години Хубанов специализира за три месеца в Москва и Ленинград. През 1975 г., след дипломирането си, представя трифигурална композиция от шамот в Националната изложба „Земята и хората“ в Ямбол. За успеха си получава награда от Комитета за култура и заминава за Тулуза (Франция) за участие в международен пленер. Там неговата пластика „Пиета“ печели признанието на журито и голямата награда – нов лек автомобил.
След завръщането си от Франция скулпторът се посвещава на образованието. В продължение на пет години преподава рисуване, моделиране и каменоделие в техникума в с. Кунино. През неговата школа преминават 18 ученици, които впоследствие успешно влизат и завършват Художествената академия, реализирайки се като скулптори в България и зад граница.
От монументите до самотата във фургона
В началото на 80-те години на XX в. Хубанов се установява в Мездра и започва работа в Завода за обработка на скални материали (по-късно „Хемус-М“). Негови произведения красят редица градове в страната и чужбина:
-
Монументални обекти: Бюст-паметникът на Уста Кольо Фичето в двора на каменоделното училище в с. Кунино; сграфитото върху фасадата на бившия търговски дом в същото село;
-
В Мездра: Декоративното мозаечно пано пред административната сграда на каменните кариери и барелефът на Цар Борис III Обединител на входа на железопътната гара;
-
Колекции у нас и в чужбина: Пластиката „Всяка неделя“ в ХГ „Проф. Илия Петров“ в Разград; мраморна ваза, дарена от Врачанския митрополит Калиник на Нюйоркската митрополия в САЩ; творби в Германия, Франция, Гърция и Япония.
През 1989 г. обаче животът на твореца се пречупва рязко след прекаран тежък инсулт. Лишен от възможност да работи с размах, без семейство и преки наследници, скулпторът прекарва последните десетилетия от живота си в крайна мизерия – самотен, във фургон без ток и течаща вода край кариерите до Мездра, оцеляващ единствено с минимална пенсия за инвалидност.
Заличена памет
Въпреки мизерните условия до края на дните си Хубанов продължава да чертае проекти, повтаряйки максимата на Хемингуей, че „човек може да бъде унищожен, но не и победен“.
Димитър Хубанов умира на 4 юли 2017 г. в Мездра, малко преди да навърши 70-годишна възраст. Погребан е служебно от местната община като самотно живеещ. Тъй като на мястото на вечния му покой не е поставен дори дървен кръст или скромна табела, с годините парцелът е препогребан и днес дори гробът му не съществува. Остава единствено изсеченият от ръцете му камък, който продължава да пази духа на един самобитен и недооценен български автор.
