Неосчетоводени разходи в АПИ и рекордни 9,6 млрд. евро нов дълг тласнаха страната в процедура при прекомерен дефицит.
Бюджетният дефицит на сектор „Държавно управление“ на България за 2025 г. достигна окончателно 4% от брутния вътрешен продукт (БВП), сочат официалните данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани на 21 октомври 2026 г.
Стойността е с 0,5 процентни пункта по-висока спрямо предварителните пролетни оценки от април. Окончателният резултат превишава заложената в европейските договори референтна граница от 3% и официално бетонира основанието за стартираната спрямо България европейска Процедура при прекомерен дефицит (ППД).
Неосчетоводени харчове в АПИ и рекорден нов дълг
Значителната корекция във фискалния резултат е пряко следствие от констатирани дисбаланси и неосчетоводени плащания и задължения в баланса на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), които излязоха наяве при ревизията на сектора.
Основните фактори за натрупания натиск върху публичните финанси през отчетната година са:
-
Ескалация на оперативните разходи: Сериозно нарастване на разходите за персонал и възнаграждения в публичната сфера;
-
Социални и инвестиционни ангажименти: Повишени трансфери по социални пера и мащабни капиталови ангажименти без насрещно устойчиво приходно обезпечаване;
-
Безпрецедентна дългова емисия: През 2025 г. страната пласира нов държавен дълг в рекорден размер на 9,6 млрд. евро.
Тези фактори доведоха до драстично разминаване с параметрите, предварително заложени в националния Фискално-структурен план за периода 2025–2028 г.
Наследството върху бъдещите бюджети и непопулярните мерки
Превишаването на дефицита ограничава възможностите за фискална гъвкавост в следващите бюджетни цикли, тъй като дефицитите от минали периоди пряко натоварват обслужването на задълженията и свиват маневреността на хазната.
Правителството подчертава, че извеждането на държавата от процедурата на прекомерен дефицит налага приемането на реалистични и рестриктивни бюджети, съчетани с финансова дисциплина и провеждането на пакет от неотложни, макар и непопулярни структурни реформи, които да възстановят международното доверие в българската икономика.
