Министър Евтим Милошев и независимият творчески сектор обсъдиха културни паспорти за деца и прозрачно финансиране.
Министерството на културата подкрепя Хартата за културна политика като обща обществена и стратегическа рамка за устойчивото развитие на сектора и заяви пълна готовност за съвместна експертна работа по детайлизирането на заложените приоритети.
Това стана ясно по време на работна среща в София между министъра на културата Евтим Милошев и широк кръг от създателите на документа, представляващи авторитетни неправителствени и съсловни сдружения в сферата на изкуствата:
-
Обсерватория по икономика на културата;
-
Сдружение „Фабрика за идеи”;
-
Българска музикална асоциация (БМА);
-
Сдружение „Независим културен сектор“;
-
Асоциация за свободен театър (АСТ);
-
Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“;
-
Асоциация на сценографите в България.
От ресорното ведомство определиха Хартата като ценна отправна точка за траен институционален диалог с гилдията и за съвместно структуриране на дългосрочните реформи.
Фокус върху културния паспорт и децентрализацията
Разработеният от бранша документ консолидира най-належащите искания и предложения на професионалната общност:
-
Образователен достъп: Създаване на механизма „културен паспорт“ за деца и младежи с цел редовно посещение на театри, музеи, галерии и концерти;
-
Регионален баланс: Преодоляване на културната изолация на малките населени места и стимулиране на локални творчески средища;
-
Устойчиво финансиране: Ясни, предвидими и прозрачни механизми при държавните субсидии и проектните конкурсни сесии;
-
Индустрии и права: Гарантиране на по-висока защита на авторското право и сродните му права и целеви стимули за развитие на съвременните творчески индустрии.
Необходима е синхронизация с парламента и общините
В хода на разговорите министър Евтим Милошев и представителите на сдруженията подчертаха, че реализацията на идеите изисква структуриран подход и строго разграничаване на правомощията.
Докато част от исканията могат да бъдат адресирани директно чрез вътрешноведомствени наредби и програми на Министерството на културата, други – включително данъчни облекчения, бюджетни рамки и образователни програми – налагат задължителна законодателна инициатива и тясна координация с Народното събрание, други ресорни министерства и местните власти (общините).
Министерството на културата декларира, че разглежда документа не като изолирано събитие, а като действаща платформа за последователни стъпки и работни групи по конкретните текстове.
