МТСП отбелязва Европейската седмица по безопасност и здраве при работа с фокус върху психичното здраве и последиците от AI и дистанционния труд.
Психосоциалните рискове и системното претоварване в работна среда отдавна са надхвърлили рамките на личен проблем на отделния човек и водят до мащабни икономически и социални щети за цялото общество. Това подчерта министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова при откриването на националната конференция „Превенция на психосоциалните рискове на работното място“.
Форумът е традиционна инициатива на МТСП по повод Европейската седмица по безопасност и здраве при работа (БЗР), която тази година преминава под общия надслов „Заедно за психичното здраве при работа“. В дискусиите участва и министърът на здравеопазването Катя Ивкова.
По представени данни от международни изследователски институти:
-
В световен мащаб: Над 12 милиарда работни дни се губят ежегодно в резултат на депресия, хроничен стрес и тревожност, предизвикани от лоши условия и токсична трудова среда;
-
В Европейския съюз: Близо 45% от работещите декларират, че системно са изложени на психосоциални заплахи.
„Последиците от неглижирането на този проблем са видими: лавинообразно нарастване на трудовите злополуки, чести отсъствия по болест, драматичен спад в производителността на труда и преждевременно напускане на работната сила от квалифицирани кадри. Човешкият капитал е водещата ценност на всяка съвременна икономика. Този капитал трябва да бъде преди всичко физически и психически здрав, за да бъде устойчиво работоспособен“, подчерта министър Ефремова.
Рисковете на новото време: AI, дистанционен труд и постоянно онлайн присъствие
В своето изказване социалният министър обърна специално внимание на структурните промени в съвременния трудов процес:
-
Дигитално претоварване: Масовото навлизане на генеративния изкуствен интелект, бързата автоматизация и платформите за дистанционна работа водят до състояние на непрекъсната свързаност и размиване на границата между служебния и личния живот;
-
Спад в мотивацията: Постоянният дигитален натиск отнема възможността за пълноценно възстановяване и рефлектира негативно върху дългосрочната мотивация на заетите.
Най-уязвимите сектори: Медици, учители и социални работници
Според анализа на МТСП най-тежко засегнати от синдрома на професионално прегаряне (бърнаут) са специалистите от сферите, изискващи непрекъсната комуникация и пряка човешка отговорност:
-
Здравеопазване: Лекари, сестри и санитари, подложени на екстремен всекидневен стрес за спасяване на човешки животи;
-
Образование и социални грижи: Педагози и социални работници, работещи с уязвими групи;
-
Индустриално производство: Оператори на тежки машини, при които преумората крие фатални рискове от аварии.
Министър Ефремова бе категорична, че за да бъдат мерките ефективни, е необходимо изграждането на организационна среда на доверие вътре в колективите, където хората свободно да сигнализират за напрежение без риск от стигматизиране или санкции, подкрепено от стабилен тристранен социален диалог с работодателите и синдикатите.
