Истината за 108-те милиона евро за „Струма“: Кабинетът „Желязков“ определи цената, служебното „Гюров“ пусна поръчките

МРРБ разсекрети хронологията за спорните 2,7 км край Симитли; държавата бе застрашена от съдебен иск за 85,7 млн. лева.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) публикуваха пълния пакет от документи, протоколи и хронология около довършването на т.нар. „малък участък“ от автомагистрала „Струма“ Лот 3.1 край Симитли (от км 373+300 до км 376+000).

Официалната документация категорично изяснява политическата и институционалната отговорност по определянето на цената от 108 млн. евро с ДДС и стартирането на процедурите на фона на изострените предизборни атаки към настоящото ръководство на ведомството.

Хронология на фактите: Кой кога взе решенията?

• Определяне на индикативната стойност (Кабинет „Желязков“): На 25 септември 2025 г. Управителният съвет на АПИ решава да проведе пазарни консултации за определяне на прогнозната стойност за проектиране и строителство на участъка, а поканата е изпратена на 26 септември 2025 г. С решение на УС на АПИ от 19 ноември 2025 г. основните договори са спрени, одобрява се прогнозната стойност и се възлага провеждането на процедури по договаряне;

• Пускане на процедурите (Служебен кабинет „Гюров“): На 23 април 2026 г. УС на АПИ взима решение за стартиране на поръчките за проектиране, строителство и консултантски услуги. На 30 април 2026 г. официално са обявени откритите процедури на договаряне без предварително обявление:

  • Проектиране и строителство: 89 907 783,37 евро без ДДС;

  • Консултантски услуги (надзор): 3 153 196,00 евро без ДДС;

• Натискът за неустойки: Още на 4 ноември 2025 г. строителят ДЗЗД „АМ Струма 3.1“ депозира официално писмо за изтичане на срока на контракта без издадено строително разрешение, предупреждавайки за директни финансови претенции и неустойки към държавния бюджет в размер на 85 700 000 лв. без ДДС. На 11 септември 2026 г. изпълнителят връчва нов 14-дневен ултиматум до АПИ за спешно решение под заплаха от съдебно разтрогване.

10 години грешки и пропуски от 2015 г. насам

Сагата с неизградените 2,7 километра край Симитли датира от края на 2015 г., когато на 4 декември тогавашният заместник-министър на регионалното развитие Николай Нанков подписва заповед за одобряване на подробния устройствен план (ПУП – Парцеларен план). В нея обаче фатално е изключена площта, попадаща в самите регулационни граници на гр. Симитли, където трябва да се изградят сложните пътни възли. Въпреки това на 30 декември 2015 г. е подписан основният строителен договор.

Следват години на забавяне, серия от нови екологични процедури по ОВОС и препроектирания. През февруари 2024 г. правителството на акад. Николай Денков приема ново решение на МС за удвояване на трасето и преработка на проектите.

За да развърже административния възел и да спаси строителството, на 15 септември 2026 г. регионалният министър арх. Иван Шишков издава ключова заповед за изработване на проекти за изменение на парцеларния план и регулацията на гр. Симитли, с което пропуснатите преди десетилетие терени най-после са узаконени в обхвата на обекта.

Защо цената е висока: Извеждане на трафика към Банско и Разлог

Техническият проект показва, че отсечката от 2,7 км представлява тежък инженерен комплекс, а не обикновено магистрално платно:

• Пътни възли и мостове: Изграждане на нова директна връзка при п.в. „Симитли“, реконструкция с 5 нови връзки и 2 надлеза при п.в. „Симитли Център“, както и изграждане на нов п.в. „Симитли – Изток“ с 3 връзки, подлез и надлез;

• Масивни конструкции: Изграждане на 7 чисто нови сложни мостови съоръжения, подлези и надлези, реконструкция на 2 съществуващи моста, изливане на подпорни и укрепителни стени на пилотно фундиране и 9 нови водостока;

• Екология и сигурност: Изграждане на непрекъснат шумозащитен екран по протежение на над 5,5 километра;

• Мрежи: Цялостна реконструкция и изместване на 3 въздушни далекопровода за високо напрежение, магистрален водопровод, газопреносни и оптични комуникации.

Основната цел на сложното съоръжение е да изведе целия тежък транзитен трафик, пътуващ от и за курортните градове Банско и Разлог, напълно извън очертанията и улиците на Симитли, като същевременно осигури безопасна скоростна връзка към Лот 3.2 през Кресненското дефиле.