Ръстът на оръжейния износ след 2022 г. е временен; страната трябва да заложи на дронове, изкуствен интелект и защита на занаятчийските марки.
България трябва незабавно да концентрира усилията си върху стратегически приоритетни сектори във военното производство, да ускори технологичната трансформация и да изгради устойчива национална отбранително-технологична екосистема. Около тези изводи се обедини Икономическият и социален съвет (ИСС), приемайки на пленарна сесия задълбочен стратегически анализ на тема „Интеграция на българската отбранителна индустрия в европейската отбранителна екосистема“.
Според експертите страната разполага със солидни производствени традиции, доказан инженерен потенциал и стабилни външни пазари, но все още страда от липса на структурирана и технологично ориентирана среда, която да свързва науката, индустрията и Българската армия.
ИСС отправя сериозно предупреждение: драстичното увеличение на износа на българска отбранителна продукция след 2022 г. не гарантира автоматично дългосрочна конкурентоспособност. Ако предприятията не преминат от ролята на подизпълнители към създатели на собствени иновативни продукти, България рискува да загуби традиционните си пазарни позиции и да остане обикновен потребител на чуждо въоръжение.
Нишите за национална специализация
В анализа си ИСС очертава конкретните направления, в които страната ни има реален капацитет и стратегически интерес да изгражда водещи позиции:
-
Безпилотни летателни апарати и системи за противодействие на дронове;
-
Системи за управление, наблюдение и контрол, базирани на изкуствен интелект (ИИ);
-
Оптоелектроника, лазерни прибори, сензори и радиоелектронно оборудване;
-
Модернизация на традиционните производства: артилерийски системи, боеприпаси, барути, взривни вещества и сертифициран ремонт на техниката на Въоръжените сили по стандартите на НАТО;
-
Специализирани средства за индивидуална балистична защита и военно-медицинско осигуряване.
За да се реализира този потенциал, съветът настоява за целево държавно финансиране на научноизследователската и развойна дейност (НИРД), създаване на национална изпитателна инфраструктура и максимално усвояване на средствата от европейските фондове за отбрана. Констатиран е и сериозен дефицит на единна институционална координация и ясна персонална отговорност в изпълнителната власт за провеждането на единна индустриална политика в сектора.
Европейска защита и за българските занаятчийски изделия
В рамките на същата пленарна сесия ИСС прие и официално становище в защита на традиционните български производства, озаглавено „Предизвикателства и трудности пред занаятчиите при прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2411“.
Документът поставя акцент върху новия европейски правен механизъм, който дава възможност за регистрация на географски указания за занаятчийски и промишлени стоки на равнище ЕС. Това е пряк инструмент за предпазване на автентични български изделия от нелоялна конкуренция и фалшификати, както и мощен фактор за привличане на културен и регионален туризъм.
ИСС призовава държавната администрация, общините и регионалните занаятчийски камари да организират масирана разяснителна кампания и специализирана консултантска помощ. Препоръчва се насърчаване на местните занаятчии да се сдружават, за да могат по-лесно, бързо и финансово достъпно да подготвят заявленията си за европейско патентно признание.
