Обемът на жилищните заеми скочи с близо 25% за година, докато броят на договорите остава практически непроменен.
Българските домакинства продължават да увеличават задлъжнялостта си към банковата система със солиден двуцифрен темп, стимулирани от задържащите се рекордно ниски лихвени нива и устойчивото поскъпване на недвижимите имоти. Към края на септември 2026 г. общият размер на жилищните кредити достига 19,65 млрд. евро, което представлява впечатляващ годишен ръст от 24,8 на сто, сочат официалните данни на Българската народна банка (БНБ).
Още по-показателна е статистиката за общия дълг на домакинствата (включващ жилищни, потребителски и други заеми). За една година общата задлъжнялост нараства с 20,7 на сто на годишна база до внушителните 33,11 млрд. евро.
На този фон обаче общият брой на кредитните договори се увеличава с едва 0,5 на сто до 2,91 милиона. Това явно разминаване показва водещата тенденция на пазара: броят на новите кредитополучатели е почти константен, но размерът на индивидуално теглените суми скача драстично, за да компенсира натрупаната инфлация в цените на жилищата на квадратен метър.
Ниски лихви, но по-скъпи имоти
Според подробен анализ на кредитния посредник Credit Manager ниските лихвени проценти създават илюзия за достъпност, докато реалният номинален товар върху семейните финанси става все по-тежък.
Статистиката за септември отчита:
-
Средна лихва по нови жилищни заеми: 2,41 на сто (понижение с 0,01 пр.п. спрямо август);
-
Годишен процент на разходите (ГПР): Понижава се до 2,76 на сто, отразявайки изключително агресивната конкуренция между търговските банки у нас.
Въпреки евтиния ресурс, по-високите цени на апартаментите в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора принуждават купувачите да поемат значително по-големи дългосрочни ангажименти. При стандартни примерни жилища месечната погасителна вноска вече отнема между 30 и 36 на сто от средната брутна работна заплата в петте най-големи областни центъра. В реално изражение, ако се вземат предвид нетните възнаграждения (чистият доход след данъци и осигуровки), дялът на ипотеката в семейния бюджет е още по-висок.
От одобрение към дългосрочна поносимост
Експертите отбелязват преломен момент в потребителското поведение и кредитната оценка. Основният въпрос пред кандидат-купувачите вече не е чисто формалното одобрение от кредитната институция, а дали ще могат безпроблемно да обслужват заема в хоризонт от 20, 25 или 30 години, ако макроикономическата среда или лихвените нива претърпят корекция нагоре.
Сериозният ръст на обемите без съществено разширяване на клиентската база поставя на дневен ред въпроса за стриктното спазване на макропруденциалните изисквания на БНБ относно съотношението между размера на кредита, стойността на обезпечението (LTV) и месечните доходи на кредитоискателите (DSTI).
