„Академия Наследство“ събра експерти в Археологическия музей; залагат на дигитализация и изкуствен интелект в практиката.
При изключителен професионален интерес и препълнена зала приключи поредният специализиран обучителен модул от националната платформа „Академия Наследство“ в Пловдив.
Двудневният форум на тема „Културни институти и културно наследство: нормативна уредба и практически казуси“ превърна Регионалния археологически музей – Пловдив (РАМ – Пловдив) в център за обмен на опит, анализ на законодателната рамка и внедряване на водещи стандарти за опазване на историческото богатство.
Проектът се организира от Фондация „Балканско наследство“ в стратегическо партньорство със Сдружение „Български музеи“ и Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. Инициативата се реализира с подкрепата на Министерството на културата и финансовото рамо на Община Пловдив като част от Културния календар на града за 2026 година.
„Пилотният формат стартира именно тук, защото Пловдив притежава най-голямата концентрация на регионални и общински институти в страната и е утвърден пример за работеща общинска културна политика“, коментираха организаторите от Фондация „Балканско наследство“.
Законът за културното наследство и сложните практически казуси
Работната програма на модула бе фокусирана върху пресечната точка между теорията и реалните административни предизвикателства, пред които ежедневно се изправят директорите и уредниците в страната:
-
Управление и стратегически планове: Изготвяне на дългосрочни планове за опазване на паметниците и устойчиво развитие на музейните пространства;
-
Движими ценности и национално богатство: Специфични изисквания при идентифицирането, инвентаризацията и съхранението на артефакти с най-висок държавен статут;
-
Временен износ: Нормативни процедури, застрахователни стандарти и разрешителни режими при международни експозиции и гастроли на български съкровища зад граница;
-
Законодателни дефицити: Анализ на пропуските в действащия Закон за културното наследство (ЗКН) и формулиране на предложения за нормативни корекции.
Лектори на семинара бяха доказани авторитети в сектора: Амелия Гешева (изпълнителен директор на Сдружение „Български музеи“), Ангела Пенчева (програмен директор на Фондация „Балканско наследство“), Благовеста Маринова (главен инспектор в дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ към МК), както и главният инспектор Мария Тодорова-Симова и главният експерт Петя Ганчовска от Инспектората за опазване на културното наследство към ресорното министерство.
Дигитализация, изкуствен интелект и национална мрежа
В края на обучението участниците проведоха дискусия за бъдещето на музейните институции, очертавайки трансформацията им в модерни, интерактивни центрове за знание и културен диалог.
„В Сдружение ‚Български музеи‘ вече обсъждаме как този формат да обхване и останалите райони на страната, защото живото наследство изисква подготвени кадри, способни да привличат финансиране и да управляват ефективно. Модерните методи за представяне на експозициите и привличането на младата публика преминават през смелото навлизане на дигиталните технологии и изкуствения интелект – това са сред водещите оперативни задачи, по които работим активно“, заяви изпълнителният директор на сдружението Амелия Гешева.
Тя подчерта, че превръщането на правната теория в работещи инструменти за ежедневната практика гарантира не само по-висока сигурност за историческите фондове, но и прави българските музеи гъвкави, разпознаваеми и конкурентни на европейската културна карта.
