Решителни мерки срещу отровите в природата: Затягат законите и създават общ координационен механизъм

Поводот за спешните действия е отровителският случай в НП „Централен Балкан“. Предвиждат се строги наказания, специализирани разследвания и превенция.

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) бе домакин на широка работна среща за затягане на мерките срещу незаконното поставяне на отрови и отровни примамки в дивата природа. Повод за срещата стана последният инцидент на територията на Национален парк „Централен Балкан“, при който след бързи действия на полицията, прокуратурата и парковата дирекция бе задържан заподозрян извършител.

В дискусията участваха представители на отдел „Икономическа полиция“ към ГДНП-МВР, Асоциацията на прокурорите в България, Фондацията за опазване на лешоядите и експерти от МОСВ.

„Отровата, оставена в природата, не избира жертвата си. Тя може да засегне редки и защитени видове, домашни животни и хора и да създаде риск за почвите и водите. Затова срещу подобни действия трябва да има бърза реакция и реална отговорност.“

— Мирослав Калугеров, директор на дирекция „Национална служба за защита на природата“ към МОСВ

Трите стълба на новата стратегия

Институциите обединиха усилия около три основни стъпки за справяне с проблема:

1. Законодателни промени и санкции: МОСВ и Асоциацията на прокурорите разработват конкретни предложения за прецизиране на Наказателния кодекс, така че самото поставяне и използване на отровна примамка да бъде ясно криминализирано. Ще бъде строга и уредбата за неправомерна употреба на продукти за растителна защита.

2. Специализация и общ координационен механизъм: Внедрява се междуинституционален механизъм за бързо реагиране (включващ МОСВ, МВР, МЗХ, БАБХ, Прокуратурата и НПО) за бърз обмен на информация и събиране на доказателства. Предвиждат се и специализирани обучения за полицаи и прокурори с помощта на чуждестранни експерти.

3. Превенция на конфликта „човек–хищник“: Начело се поставя работата с местните общности и животновъдите в рисковите райони. Институциите ще разясняват механизмите за бързо обезщетяване на щети, нанесени от диви хищници, за да се пресече практиката за залагане на забранен тип примамки.

Защо залогът е толкова голям?

Една отровна примамка може да унищожи цели вериги от редки животни и да компрометира десетилетия труд и значителен обществен и европейски ресурс, вложен във възстановяването на застрашени видове.

Усилията на страната ни имат и важен международен отзвук — през есента на 2027 г. Пловдив ще бъде домакин на Европейската конференция на лешоядите, която ще събере над 400 делегати от 55 държави.