МЗ: Осигуряването на кръводарители не може да бъде задължително условие за лечение на пациенти

Министерството свиква болници, НЦТХ и БЧК на работна среща за създаване на нов общ механизъм при недостиг на кръвни съставки.

Министерството на здравеопазването (МЗ) разпространи официално уточнение във връзка с запитвания относно позицията си, изпратена до Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ). От ведомството са категорични, че макар да разбират затрудненията на болниците при недостиг на ресурси, пациентът не следва да носи отговорността за обезпечаването на системата с кръв.

От МЗ подчертават необходимостта от ясно разграничение между доброволния призив към близките за съдействие и поставянето на осигуряването на кръводарители като задължително условие за извършване на планови операции.

Търсене на работещ механизъм, а не административни забрани

От министерството споделят оценката на болничните организации, че една чисто административна забрана няма автоматично да увеличи запасите в кръвните центрове. Затова целта е да се изработи обща стратегия между всички засегнати страни.

За целта МЗ организира работна среща с участието на:

• Представители на болничните асоциации;

• Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ) и регионалните центрове;

• Експертния съвет и Научното дружество по трансфузионна хематология;

• Българския Червен кръст (БЧК).

„Целта на МЗ не е проблемът да бъде прикрит с административна забрана, нито лечебните заведения да бъдат оставени сами да търсят решение. Необходим е работещ баланс: болниците да разполагат с необходимите количества кръв, доброволното кръводаряване да бъде устойчиво насърчавано, а достъпът на пациентите до медицинска помощ да не зависи от способността на техните семейства да намерят дарители.“ — Позиция на Министерството на здравеопазването

Анализ на данните преди преговорите

Преди провеждането на срещата МЗ ще изиска пълна и актуална информация по следните ключови показатели:

• Налични количества кръв и кръвни съставки в страната;

• Реално потребление и заявени нужди от страна на лечебните заведения;

• Възможности за бързо преразпределение на наличности между отделните региони;

• Идентифициране на критичните периоди и кръвните групи с най-сериозен дефицит;

• Капацитет за организиране на мобилни и извънредни кампании за кръводаряване.