Край на „гражданина куриер“ между гишетата; бюджетът за лична помощ скочи до 1,2 млрд. лв., но системата трябва да измерва променените съдби, а не раздадените плащания.
„Когато човек изпадне в нужда, въпросът не е дали има право на защита, а кой закон да хване, коя институция да обиколи и какви документи да набави. За чиновниците това е стройна законова архитектура, но за обикновения гражданин е изтощителен лабиринт. Нашата цел е ясна: не човекът да разучава системата, а системата сама да разпознае неговата потребност.“
С тези думи министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова очерта концептуалната рамка на бъдещия Кодекс за социална подкрепа по време на обществената консултация, организирана от Икономическия и социален съвет (ИСС).
Социалният министър посочи, че макар в момента по осем закона и Кодекса за социално осигуряване да действат цели 59 различни вида социални помощи, механичното наливане на средства вече не дава желания резултат, а увеличава общественото недоволство.
Четирите стратегически цели на Кодекса
Според министър Ефремова бъдещото обединено законодателство трябва да стъпи върху четири неразделни стълба:
-
Яснота за човека: Правилата, условията и сроковете за получаване на помощ да бъдат изчистени от административен жаргон, така че всеки гражданин да знае правата си веднага.
-
Пълна служебна достъпност и дигитализация: Категоричен край на практиката гражданинът да бъде „куриер между институциите“. Държавните ведомства трябва служебно да обменят данни за доходи, имотно състояние и ТЕЛК решения в реално време.
-
Междусекторна координация: „Животът на един човек не е разграфен по закони – той е едновременно родител, може да е с увреждане, да търси работа или да се нуждае от медицинско лечение. Публичната подкрепа не бива да губи цялостния поглед върху семейството“, заяви министърът, призовавайки за свързване на мерките на МТСП със здравеопазването, образованието и местната власт.
-
Предвидимост и оценка на резултата: „Добрата социална политика не се измерва в милионите раздадени левове или в броя на преведените парични транзакции, а в това дали човекът е получил реален шанс да излезе от зависимостта и да промени живота си към по-добро.“
Ръстът на парите: От стотици милиони до милиарди
Министър Ефремова илюстрира динамиката в системата за петгодишния период (2020–2025 г.) с точни финансови разчети:
-
Лична помощ: От 202 млн. лв. и 26 хиляди ползватели през 2020 г., бюджетът за лични асистенти е нараснал почти шестократно, достигайки 1,2 милиарда лева за 76 хиляди души през 2025 г.
-
Хора с увреждания: Средствата са се увеличили с над 86% – от 472 млн. лв. (за 665 хил. лица) до 879 млн. лв. (за 733 хил. подпомогнати).
-
Семейни помощи за деца: Финансовият ресурс е нараснал от 505 млн. лв. (688 хил. семейства) на 660 млн. лв. за 771 хил. деца и родители.
-
Социални помощи: Ръстът на разходите е 87%, като през 2025 г. са обхванати 427 хил. лица и семейства.
Министър Ефремова отново подчерта, че кодификацията няма за цел свиване на разходите или орязване на социални придобивки: „Няма да ограничаваме права. Целта ни е тези права да станат видими, защитени и реално работещи за хората.“
