Бизнесът, синдикатите и гражданските организации приеха общо становище за „Европейски семестър 2026“; над 100 000 младежи в страната нито учат, нито работят.
Икономическият и социален съвет на Република България (ИСС) изрази сериозна загриженост от задълбочаващото се влошаване на бюджетната позиция на страната. На своя пленарна сесия гражданският парламент, обединяващ работодатели, синдикати и неправителствени организации, прие ключово становище на тема „Европейски семестър 2026: предизвикателства и приоритети пред България“.
Документът чертае задължителните насоки, които държавата трябва да заложи в Средносрочния фискално-структурен план и националното бюджетно планиране в синхрон със специфичните препоръки на Европейската комисия.
Според ИСС България трябва спешно да формулира ограничен брой, но конкретни и измерими реформи, чийто ефект да бъде строго проследяван.
Дефицитът под лупа: Консолидация с мисъл за бъдещето
В становището се подчертава, че макар статистиката да отчита положителен икономически растеж, висока заетост и рекордно ниска безработица, тези фактори сами по себе си не решават дълбоките структурни проблеми: свиващата се демография, ниската производителност, скромните частни инвестиции, отсъствието на мащабни иновации и растящите регионални неравенства.
-
Корекция до 2029 г.: ИСС подкрепя необходимостта от стъпки за извеждане на страната от прекомерния дефицит до 2029 г., но поставя ясно условие: това да стане чрез преглед на неефективните публични разходи и структурни мерки, а не чрез линейно орязване на всичко по списък.
-
Червени линии: Подобряването на бюджетното салдо в никакъв случай не бива да се прави за сметка на капиталовите разходи за инфраструктура, парите за образование, научноизследователска и развойна дейност (НИРД) или превенцията в здравеопазването, тъй като тъкмо те са моторът за растеж и дългосрочно благосъстояние.
Качествено образование и край на пропастта в уменията
Тристранните партньори настояват за реално обвързване на публичното финансиране за университети и професионални гимназии с последващата реализация на кадрите на пазара:
-
Роля на бизнеса и синдикатите: Работодателите и профсъюзите трябва пряко да участват в картирането на нуждите от работна ръка по региони и икономически сектори.
-
Гъвкава квалификация: Фокусът трябва да се премести към образование, ориентирано към практически компетентности, масово дуално обучение и достъпни форми за преквалификация през целия живот за възрастните работници.
Над 100 000 младежи са „изгубени“ за икономиката
В рамките на същата пленарна сесия ИСС прие и самостоятелен Анализ за социално-икономическото въздействие на политиките за младежта в България:
-
Тревожна статистика: Докладът констатира, че над 100 000 български младежи попадат в т.нар. група NEETs – млади хора, които нито учат, нито работят, нито преминават някакво професионално обучение.
-
Липса на данни: Като главен дефект на държавното управление съветът отчита пълното отсъствие на систематично събиране на информация и оценка как реално работят програмите за субсидирана заетост.
-
Активиране през младежките центрове: Препоръчва се пренасочване на европейски и национални средства към изградените младежки центрове и квалифицираните младежки работници, които да издирват и връщат към социалния и трудов живот най-уязвимите и изолирани групи сред младите българи.
