Казанлък и областният център държат стабилни нива около 3,3%, но в Николаево всеки трети е без препитание; близо половината новорегистрирани идват от промишлеността.
Равнището на безработица в област Стара Загора регистрира лек ръст през август 2026 г., достигайки 4,93% (увеличение с 0,17 процентни пункта спрямо юли). Въпреки покачването, областта запазва по-добри показатели от средните за страната (5,45%) и заема 9-о място по най-ниска безработица сред 28-те области в България след София-град (2,02%), Варна (3,42%), Бургас (3,60%) и Пловдив (4,67%).
Към 31 август 2026 г. официалният брой на регистрираните безработни в региона наброява 6263 души – с 221 повече от предходния месец и със 705 лица повече спрямо същия период на 2025 г., сочат актуалните данни на Регионалната служба по заетостта.
През август на работа са постъпили общо 380 души, като 298 от тях са намерили трудова реализация чрез директното посредничество на трудовите посредници в бюрата по труда. В същото време бизнесът е обявил 409 нови свободни работни места на първичния пазар.
Драстични вътрешни контрасти: От 3,3% в Стара Загора и Казанлък до 37% в Николаево
Статистическите данни очертават дълбока разделителна линия между големите индустриални ядра и малките периферни общини в областта:
-
Индустриалните лидери: Най-ниска остава безработицата в община Стара Загора (3,30%), община Казанлък (3,32%) и Павел баня (3,87%). В бюрата по труда в областния център и в Казанлък са концентрирани най-много свободни позиции (съответно 273 и 84 места на първичния пазар). В енергийния комплекс Раднево (5,4%) и Гълъбово (5,2%) нивата се задържат около средните за региона.
-
Социалните критични точки: На противоположния полюс са общините Николаево с рекордна безработица от 37,38% (471 безработни при едва 1260 икономически активни) и Братя Даскалови – 26,72%. Тежки остават стойностите в Гурково (19,6%), Чирпан (13,2% за общината) и Мъглиж (10,5%), където за едно свободно място се борят между 13 и 45 кандидати.
Профил на безработните: Превес на съкратени от индустрията и лица без професия
Анализът на потока от 1045 новорегистрирани безработни през месеца разкрива тревожни структурни тенденции:
-
Индустриален отлив: Близо половината – 48,04% (502 лица) – са освободени от сектор „Индустрия“, докато от услугите идват 38,18% (399 души), а от селското стопанство – едва 2%.
-
Образователен и квалификационен дефицит: Цели 57,62% (3609 души) от всички регистрирани нямат никаква специалност и професия. С основно и по-ниско образование са 47,04% (2946 души), със средно (вкл. професионално) – 37,6%, а висшистите без работа са 962 (15,36%).
-
Възрастова ножица: Хората над 50 години съставляват близо 39% (2423 души) от регистрираните, като най-многобройна е групата над 55 г. (четвърт от всички безработни). Младежите до 29 години са 906 (14,47%), като броят им нараства с 37 спрямо юли. Продължително безработните с престой над 1 година са 1183 души.
Обучения и дигитални умения по Програма „Развитие на човешките ресурси“
За преодоляване на квалификационната пропаст държавата залага на финансиране с европейски средства:
-
Отворени схеми и ваучери: В бюрата по труда в областта продължава приемът на заявления по проекти „Дигитални умения“ (за ключова компетентност КК4), „Квалификация, умения и кариерно развитие на заети лица“ (включително за наставници в новоизградените дигитални клубове) и ваучерно обучение по „ЗАПОЧВАМ РАБОТА – Компонент 2“.
-
Родители и младежи: Активни за кандидатстване са програмите „Родители в заетост“ и „Младежка заетост + К2“.
-
Временно ограничение: От регионалната служба съобщават, че временно е преустановен приемът на заявки от работодатели по проект „Заетост без бариери“.
