СУ „Св. Климент Охридски“, Българската хранителна банка и „Фантастико груп“ се присъединиха към пакта за въглеродна неутралност; форумът FoodCLIC очерта битката срещу разхищението на храни
Столичната община представи стратегическите си подходи за трансформация на градската продоволствена система по време на международната конференция „Храна за утрешния ден: решения в услуга на хората и планетата“. Високият форум, организиран от Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Българската хранителна банка (БХБ) в рамките на европейския проект FoodCLIC, събра водещи представители на държавните институции, академичната общност, технологичния сектор и търговските вериги.
Събитието постигна две ключови институционални цели – тържественото присъединяване на Софийския университет, Българската хранителна банка и търговската верига „Фантастико груп“ към официалния Договор за климатична неутралност на София, както и откриването на новата академична Зала за климатична и научна дипломация в Стопанския факултет на Алма матер.
Новите партньорства директно подкрепят изпълнението на ангажиментите на столицата по европейската Мисия за 100 климатично неутрални и интелигентни града, след като Европейската комисия удостои климатичния план на София с престижния Знак на Мисията (EU Mission Label).
Храната като елемент от климатичната сигурност на града
В рамките на институционалния панел „Общата картина: политики и стратегии за устойчива градска хранителна система“, модериран от адв. Елена Тодорова, експертите обсъдиха пренастройването на градските процеси спрямо новата Рамкова директива на ЕС за отпадъците. Тя въвежда строги задължителни цели за намаляване на хранителните отпадъци с 30% до 2030 година.
Началникът на отдел „Климат и енергия“ в Столична община Апостол Дянков защити тезата, че сигурността на хранителните вериги е фундаментален, но подценяван елемент от устойчивостта на мегаполисите срещу глобалните климатични аномалии.
„За София гарантирането на качествен достъп до чиста храна и изграждането на устойчива система за доставки е пряко свързано с превенцията срещу климатични рискове, способни внезапно да блокират логистичните коридори. Същевременно ограничаването на изхвърлянето на годна храна намалява пряко въглеродните емисии на наша територия“, подчерта Дянков.
Мярка А.3.6: Терени за градско земеделие и кризисен фонд
Столичната администрация вече реализира конкретен пакет от дейности по мярка А.3.6 от действащия План за действие за устойчива енергия и климат (ПДУЕК 2021–2030 г.):
-
Картографиране на терени: Идентифициране на подходящи общински парцели за изграждане на общностни споделени градски градини;
-
Крайградско земеделие: Стимулиране на локални производители в софийските крайградски райони за скъсяване на пътя на храната от полето до трапезата;
-
Кризисен хранителен резерв: Структуриране на оперативни хранителни запаси за бърза реакция при извънредни ситуации и природни бедствия в синхрон с Българската хранителна банка.
Корпоративните решения срещу разхищението
Европейският опит в оползотворяването на хранителни излишъци бе представен от Балаж Чех от Европейската федерация на хранителните банки (FEBA). В последвалия бизнес панел водещи търговски и технологични компании – сред които „Фантастико груп“, „Лидл България“, „МЕТРО България“, дигиталните платформи Parcel Hive и Mate Kitchen – демонстрираха работещи логистични решения за даряване и преразпределение на излишна продукция към социално уязвими слоеве от населението, вместо тя да попада на депата за отпадъци. В дискусията участваха също д-р Росен Малчев от БАБХ и изпълнителният директор на БХБ Цанка Миланова.
