Съветът настоява за антидрон щит, съвместни действия с Турция и Румъния и разследване на ударите; ДПС, ДБ, ПП и „Възраждане“ се разграничиха от решенията.
Войната на Русия срещу Украйна доведе до критично влошаване на средата за сигурност в региона на Черно море и пряка заплаха за корабоплаването и критичната инфраструктура на България. Около тази констатация се обедини Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС), свикан заради зачестилите инциденти и удари с въздушни и морски дронове по търговски плавателни съдове в акваторията.
Окончателното становище и набелязаните мерки обаче не бяха подкрепени от представителите на парламентарните групи на „Движение за права и свободи – ДПС“, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.
Дроновете като заплаха за икономиката и критичните обекти
В документа се отчита тревожна ескалация на бойните действия с високотехнологични и далекобойни безпилотни системи, водеща до потапяне на кораби, жертви, поскъпване на застраховките и сериозни екологични рискове. Заплахите вече засягат не само крайбрежието, но и стратегически обекти от българската отбранителна индустрия във вътрешността на страната.
КСНС категорично осъди ударите по търговски съдове като грубо погазване на международното морско право и поиска бързо разследване за установяване на конкретните извършители с публично огласяване на резултатите.
Превъоръжаване и нормативни промени
Към изпълнителната и законодателната власт бяха отправени ключови пакети от мерки:
-
Антидрон защита: Спешно ускоряване на армейската модернизация за придобиване на системи за кинетично противодействие срещу безпилотни апарати в партньорство с НАТО и ЕС;
-
Наблюдение и готовност: Засилване на морската осведоменост чрез разузнавателни дронове и поддържане в постоянна бойна готовност на аварийно-спасителните морски служби;
-
Законова рамка: Парламентът да гласува промени за по-строга физическа защита на стратегическите обекти и морската инфраструктура.
Съюзнически формати: НАТО, ЕС и регионално сътрудничество
-
Регионален триъгълник: България да започне спешни совалки с Румъния и Турция за общи мерки срещу атаките, както и за инициатива за мораториум върху военните действия в Черно море с цел превръщането му в демилитаризирана зона на споделена сигурност;
-
По линия на НАТО: Разгръщане на средства за морско и въздушно наблюдение и подсилване на бреговата отбрана чрез мисията „Източен страж“, без да се нарушава конвенцията от Монтрьо. Отчетено бе, че свикването на консултации по член 4 на този етап е непродуктивно, тъй като подходът на Алианса е казусите да останат в рамките на Северноатлантическия съвет;
-
По линия на ЕС: Предложение за рамков европейски механизъм за безопасно корабоплаване, задействане на Сателитния център на ЕС и механизмите за гражданска защита, както и изнасяне на темата на предстоящата Среща на върха на ЕС на 16 октомври;
-
По линия на ООН: Искане за технически и правен анализ от Международната морска организация и проекторезолюция за свободно корабоплаване.
В становището на КСНС се подчертава, че трайна гаранция за националната сигурност остава незабавното прекратяване на огъня и възобновяването на дипломатическите канали за мир в Украйна.
