Столичният кмет постави три неотложни теми пред министър Иван Шишков – графикът за санирането, фонд „Благоустройство“ и финансирането на 88 готови проекта за кварталите.
Кметът на София Васил Терзиев отговори на заявката на министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, че ведомството ще се заеме активно с проблемите на столицата. Градоначалникът формулира три конкретни направления, по които държавата може незабавно да помогне на града с реални действия вместо с медийни послания.
„Чудесно. Имам три конкретни предложения откъде да започнем. Хайде да благоустроим отношенията между държавата и София с реална работа, вместо да ги санираме с PR акции“, заяви Васил Терзиев.
1. Ясен график за санирането: Гражданите чакат отговори
Първият поставен проблем засяга бъдещето на жилищното обновяване. Въпреки че проектът на новата програма бе представен от МРРБ още на 20 януари, близо девет месеца по-късно Националният план за саниране с хоризонт до 2050 г. все още е на ниво предварителен проект.
„А хората чакат. Десетки хиляди софиянци питат районните кметове и мен какво се случва, кога ще има приета програма и кога ще могат да подават документи“, подчерта Терзиев. Той настоя МРРБ да посочи точни дати за окончателното приемане на документа, старта на програмата и реалното отваряне на приема за кандидатите.
2. Законодателни промени за фонд „Благоустройство“
Втората инициатива е създаването на специализиран фонд „Благоустройство“. Идеята на Столичната община е част от добавената стойност, генерирана от инвеститорите при новото строителство, задължително да се реинвестира обратно в публичната среда на съответния квартал – за изграждане на довеждащи улици, детски градини, училища, зелени площи и паркинги.
Общината вече прилага този подход в рамките на сегашните си правомощия, като анализира натоварването върху районите при мащабни строежи и води преговори с бизнеса за покриване на дефицитите. За превръщането на механизма в устойчив модел обаче са необходими промени в националното законодателство, за които столицата очаква съдействието на МРРБ.
3. Държавата дължи 20 млн. евро за завършена столична инфраструктура
Третата ключова тема е финансовото изпълнение на държавната програма за общините. По данни на Столичната община централната власт все още бави изплащането на 20 млн. евро по вече подписани споразумения за изградени и завършени инфраструктурни обекти.
Паралелно с това София е подготвила 156 проекта на стойност над 100 млн. евро, но за 88 от тях държавата все още не е подписала споразуменията за финансиране. Проектите включват ремонт и изграждане на квартални улици, водопроводна и канализационна мрежа.
„Ако ще решаваме активно проблемите на София, можем да започнем оттам – държавата да плати вече изпълненото и да спази ангажиментите си към готовите обекти“, категоричен е столичният кмет.
Терзиев акцентира отново и върху необходимостта от финансова децентрализация. Според него градът генерира лъвския пай от националната икономическа активност и данъчни приходи и трябва да разполага с автономен ресурс за инвестиции в своите квартали, училища и градски транспорт, без да бъде поставян в постоянна зависимост от решенията на централната администрация.
