Рейтинговата система за 2026 г. отчита рекордна заетост и безпрецедентен входящ успех на първокурсниците (5,16); „Военно дело“ и IT водят по възнаграждения.
Средният облагаем месечен доход на завършилите висше образование през последните пет години в България достигна 1625 евро. Това показват данните от новото национално издание на Рейтинговата система на висшите училища за 2026 година, представено официално днес от Министерството на образованието и науката (МОН) и консорциума „Отворено общество“.
Възнагражденията на дипломираните млади кадри бележат впечатляващ троен скок в рамките на едно десетилетие – през 2016 г. средната сума е била едва 543 евро. Само за последните дванадесет месеца увеличението е с над 200 евро (15%) спрямо отчетените 1417 евро през 2025 г.
„Все по-голяма част от младите хора у нас намират бърза професионална реализация по придобитата специалност. Вижда се ясна закономерност: по-високата образователна степен гарантира по-добър старт на пазара на труда и значително по-високи доходи“, коментира министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев.
По данните на класацията цели 86% от завършилите магистратура след средно образование работят на позиции, изискващи висше образование, докато при бакалаврите този дял е 51%. При докторантите реализацията по специалността скача до 93%, а възнагражденията им са двойно по-високи от тези на бакалаврите.
Исторически ниска безработица и задържане на кадрите
Безработицата сред завършилите висшисти през последните 5 години остава на санитарен минимум от малко над 2%, като при магистрите пада до едва 1%. При завършилите медицина, фармация, военно дело, дентална медицина и математика безработицата практически клони към нула (под 1%).
„През 2026 г. едва 13% от завършилите през последните 5 години не се осигуряват в страната, докато през 2014 г. този дял надхвърляше 25%“, акцентира изпълнителният директор на Институт „Отворено общество“ Георги Стойчев.
Топ специалности и университети по доходи
По професионални направления най-високи средни облагаеми доходи получават специалистите по:
-
Военно дело: 3747 евро;
-
Информатика и компютърни науки: 2553 евро;
-
Над 2000 евро: „Национална сигурност“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Енергетика“, „Математика“ и „Обществено здраве“.
На ниво конкретен университет абсолютен лидер са магистрите по „Администрация и управление“ от Американския университет в България (5591 евро), следвани от завършилите военно дело във Военна академия „Г. С. Раковски“ (4913 евро) и IT специалистите от Софийския университет (4368 евро) и НБУ (4194 евро). При бакалаврите водят кадрите по „Национална сигурност“ от Академията на МВР (3766 евро) и информатиците от СУ (3563 евро).
Рекорден успех на приема и европейско лидерство по чужди студенти
Средният успех от дипломата за средно образование на приетите първокурсници тази година се покачва на 5,16 – най-високият резултат в историята на Рейтинговата система от 2013 г. насам. Най-силните зрелостници традиционно влизат в направленията „Медицина“ (5,72), „Фармация“ (5,70) и „Дентална медицина“ (5,68).
Делът на чуждестранните студенти в България се е удвоил за десет години, достигайки близо 9% от всички учащи. В направление „Медицина“ чужденците са цели 58%, с което страната ни се утвърждава като безспорен първенец в Европа. В денталната медицина чуждите студенти са 49%, а във ветеринарната медицина – 31%.
В стандартизираните класации за 2026 г. СУ „Св. Климент Охридски“ е безапелационен лидер, заемайки първо място в 22 от общо 29 направления, в които обучава, и остава най-големият университет с над 20 200 студенти. Техническият университет – София е пръв в 6 направления, МУ – София печели във всичките 5 свои направления, ХТМУ и Аграрният университет в Пловдив оглавяват по 3 направления, а Тракийският университет в Стара Загора и АМТИИ – Пловдив са първенци в по две професионални области.
