Работодателите трябва да засилят профилактичните прегледи; проблемите с щитовидната жлеза често маскират психически срив.
Психичното здраве на служителите е в пряка зависимост не само от психоклимата в колектива, но и от ранното диагностициране на съпътстващи телесни заболявания. Това подчерта министърът на здравеопазването Катя Ивкова по време на форума „Превенция на психосоциалните рискове на работното място“, състоял се в столицата.
Конференцията се организира от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в рамките на Европейската седмица по безопасност и здраве при работа.
В своето изказване здравният министър отправи директен апел към бизнеса за стриктно провеждане на задължителните профилактични прегледи, адаптирани към натоварването на всяка позиция:
„Не винаги перфектните материални условия на труд са единственият ключ към психическото благополучие на човека. Зад симптомите на тревожност, апатия и депресия много често стоят чисто физиологични причини – включително дисфункция на щитовидната жлеза или хормонални дисбаланси, които изискват точна медицинска диагностика и лечение, а не просто почивка“, акцентира Ивкова.
Данните за Европа и света: Сроковете и липсата на признание са водещи фактори
По оповестени официални данни на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа:
-
45% от европейските работници са подложени на директни психосоциални заплахи;
-
44% от тях посочват системния стрес за спазване на срокове и свръхнатоварването като основна причина за психологически спад;
-
34% от анкетираните страдат от дефицит на професионално признание от преките ръководители.
От своя страна министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова очерта глобалния икономически мащаб на проблема: над 12 милиарда работни дни всяка година се губят по света заради депресивни и тревожни разстройства. Това води до рязък спад в производителността, скок на разходите за болнични листове и повишена честота на трудовите злополуки.
Подкрепа за медиците и събаряне на стигмата
Министър Катя Ивкова обърна специално внимание на лекарите и здравните работници, които всекидневно работят в среда на екстремно напрежение и висок риск от синдрома на професионалното прегаряне (бърнаут).
Тя припомни, че страната ни работи по целите на Националната стратегия за психично здраве до 2030 г., като най-важната обществена задача остава премахването на страха от търсене на помощ:
-
Институционална среда: Насърчаване на колегиалната солидарност и диалога вътре в екипите;
-
Преодоляване на предразсъдъците: Служителите не бива да изпитват неудобство или страх от дискриминация, когато сигнализират за настъпило претоварване или емоционална нестабилност.
„Здравето трябва да присъства във всички секторни политики – това не е лозунг, а базова икономическа и социална необходимост“, обобщи министър Ивкова, призовавайки за координирани мерки между държавата, работодателските организации и синдикатите.
