Съветът на ЕС гарантира субсидии за маслодайната роза и продължаване на преходната национална помощ.
България защити фундаменталните си стратегически приоритети в бъдещата рамка на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 година. По време на заседанието на Съвета на министрите по земеделие и рибарство в Брюксел държавите членки постигнаха съгласие по преговорния мандат с Европейския парламент, като в него изрично бяха вписани ключовите български искания: осигуряване на целева европейска подкрепа за розопроизводството и запазване на преходната национална помощ (ПНП).
Министърът на земеделието Пламен Абровски успя да консолидира подкрепата на европейските си колеги и на Ирландското председателство на Съвета на ЕС, аргументирайки необходимостта от специфичен механизъм за защита на емблематичната българска култура.
„Българските розопроизводители са изправени пред безпрецедентен натиск – свиване на насажденията, висока себестойност, недостиг на сезонни работници и волатилни изкупни цени. Маслодайната роза е не просто селскостопански отрасъл, а културно-исторически символ на България, който се нуждае от сигурен европейски защитен механизъм“, заяви министър Абровски.
Запазване на преходната национална помощ и битката за изравнени субсидии
Втората ключова победа за страната е съхраняването на инструмента на преходната национална помощ (ПНП) и в програмния период след 2027 г. Това решение предотвратява опасността от рязко спиране на финансирането за най-уязвимите земеделски производства у нас, осигурявайки плавен преход за фермерите.
В контекста на започналите дискусии по Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2028–2034 г. министър Абровски постави твърди условия за разпределението на ресурса:
-
Пълна външна конвергенция: Окончателно и необратимо изравняване на нивата на директните субсидии за площ между фермерите от по-новите и старите държави членки;
-
Гъвкавост при таваните на плащанията: Намаляването и ограничаването на дегресивните плащания да остане по избор на държавите членки, вместо да се налага общ задължителен модел от Брюксел;
-
Приспадане на разходите за труд: Запазване на правото стопаните да изваждат реалните си разходи за работни заплати и осигуровки от сумата на директните субсидии преди начисляването на евентуални съкращения;
-
Защита на селските райони: Гарантиране на солидни бюджети за интервенции за знания, трансфер на технологии и общностните програми по модела LEADER.
Експортни кооперативи под обща марка за външните пазари
Земеделските министри обсъдиха и механизмите, чрез които селскостопанският сектор на ЕС може да се възползва по-ефективно от глобалната мрежа от търговски споразумения на съюза.
В тази връзка българската делегация лансира конкретно предложение за създаване на европейска финансова линия за експортни кооперативи. Идеята е малките и семейни производители да бъдат стимулирани да обединяват обемите си и да излизат на трети пазари под единен, разпознаваем бранд, подкрепени с общ маркетинг и намалена административна тежест.
Министър Абровски настоя пред Европейската комисия да защитава европейските фермери срещу скрития протекционизъм, като изисква от международните търговски партньори да третират Европейския съюз като неделимо единно пространство с общи стандарти за фитосанитарна безопасност на храните.
