Зам.-кметът Милена Желева откри седмото издание на форума; чертаят бъдещето на Културния център в града.
Седмото издание на националния форум „Урбанистични срещи“ събра български и международни урбанисти, архитекти и експерти по градско брандиране в обновеното пространство на емблематичната библиотека „Родина“ в Стара Загора.
Тазгодишното издание протича под надслов „Градска идентичност, която привлича. Изкуството и културата като двигатели на развитие“ и е ключов етап от стратегическата подготовка на града за кандидатурата му за Европейска столица на културата през 2032 г.
Форумът бе официално открит от заместник-кмета по хуманитарните дейности с ресор „Култура и туризъм“ Милена Желева.
„Този форум е безценна среда за генериране на смели идеи, нови градски партньорства и трайно утвърждаване на Стара Загора като притегателен културен център. Вече постигнахме солиден регионален консенсус по пътя към Европейска столица на културата 2032 – зад кандидатурата ни застанаха 15 съседни общини чрез специален меморандум, а партньорският обмен на опит с екипа на Пловдив ни дава ясни и проверени стъпки за действие“, изтъкна Милена Желева.
Към присъстващите се обърна и съоснователят на Творчески колектив „На улицата“ Първан Симеонов, който подчерта готовността на местната власт и гражданския сектор да разглеждат историческото наследство и творческите индустрии не като изолирани артефакти, а като директен мотор за устойчиво икономическо и социално развитие.
Опитът на Пловдив, тоталитарното наследство и „митът за града“
Първият дискусионен панел – „Регионално развитие чрез култура и създаване на локални идентичности“, с модератор Мирчо Христов, очерта широк спектър от успешни модели:
-
Уроците от „Пловдив 2019“: Заместник-кметът на Пловдив Пламен Панов представи практическия механизъм, чрез който спечелването на титлата трансформира градските пространства под тепетата и генерира дългосрочен ръст в туризма и местната икономика;
-
Паметта на модернизма: Заместник-кметът на Димитровград Яшо Минков, вицепрезидент на Асоциация АТРИУМ, разясни как съхранението и експонирането на модернистичната архитектура от XX век се превръща в печеливш международен туристически маршрут;
-
Дигитална културна карта: Младият омбудсман на Стара Загора Илиян Илиев презентира иновативна уеб платформа за градски събития с интерактивна „Карта на спокойствието“, насочваща публиката към подходящи арт локации;
-
Градски брандинг: Ангелина Бонева и Огнян Георгиев от Института за градски идеи анализираха концепцията за „мита за града“ – разказът за автентичната местна история и дух като най-силния инструмент за привличане на инвеститори и задържане на младите хора.
Лаборатория за бъдещето на Културния център
Програмата на събитието включва и специализирана сесия, посветена на финансовите инструменти на програма „Творческа Европа“, водена от експерти от националното бюро.
Сред официалните гости на форума присъстваха общественият посредник на Стара Загора Иванка Сотирова, началникът на отдел „Култура“ Диана Атанасова, директорът на ОП „Арт сцена – Стара Загора“ Екатерина Радукова, урбанисти, архитекти и представители на неправителствени организации.
Специален акцент в работния график е практическата „Урбанистична лаборатория“, модерирана от арх. Александър Василев, която събира експерти и граждани за формулиране на архитектурните и функционални насоки за трансформацията на Културния център на Стара Загора.
Форумът в залите на библиотека „Родина“ продължава до 14 ноември 2026 г.
